Радев смазва жалката секта ППДБ и държи стабилна линия въпреки медийната истерия срещу него

Радев смазва опозицията и държи стабилна линия въпреки медийната истерия срещу него. Понеже основните медии са доминирани от умните и красивите, те се опитват да създават усещането за случила се катастрофа, фалстарт и т.н.

Този филм го гледаме с Украйна. Путин ги мачка, а те заливат световната преса с две взривени бензиностанции и три рафинерии около Москва и Питер. Там този сюжет е циничен, защото броят кинти за сметка на живота на стотици хиляди украински момчета, събирани от улиците. От руска страна се бият контрактори на заплата и своя отговорност. След тази война Украйна няма да съществува, а Русия ще си е все там. Но да не се отклонявам.

Със споразумението за БОТАШ Радев затвори устата на кресльовците от ГЕРБ и ППДБ, които въртят тази плоча от две години. Договорът наистина беше неизгоден, но бе сключен във форсмажорни обстоятелства, защото евроатлантиците спряха вноса на евтин руски газ, и с възможност да се предоговаря, както се вижда днес. Това е дългосрочна позиция, която може да заработи в полза на България. Всъщност историята е интересна, но ще я разкажем друг път. Тук само ще спомена, че Радев бе договорил с Орбан изкупуване на газ през БОТАШ и затова сключи тази сделка. Правителството на “Промяната” изведнъж реши да наложи безумни такси за преноса на газ през “Турски поток”, които ощетяваха Унгария, и тя се отказа от всякакви споразумения с България. Много по-сложно е, отколкото се разказва в медиите, но е факт, че служебното правителство на Радев сключи неизгодна сделка за България. Днес я поправи без много големи щети.

Само ще спомена, че Борисов даде милиарди за малоумни самолети, които още не са дошли и от които вече няма нужда предвид развитието на съвременната война в Украйна, която се превърна във война на дронове. Тогава Борисов не послуша Радев и не купи далеч по-евтините и ефективни “Грипен”, а се сложи на американците, за да си купи политическо време. Което отдавна изтече, но което ще плащаме всички още дълги години.

Радев се разбира отлично с Ердоган и Тръмп и елиминира опозицията на ГЕРБ и Пеевски по тази линия. Досега Борисов бе фронтменът в тези отношения.

Румен Радев ще наложи вето на санкции срещу руския патриарх и “Лукойл”, което сплотява основните му избиратели.

Предлага на Зеленски да строим заедно “Белене”, остава лоялен партньор на Украйна (каквото и да значи това) и не се отказва от споразумението на служебното правителство на Гюров — и двете са неизпълними. Но елиминира опозицията на умните и красивите. Един симпатичен Манол Глишев остана да вика “Слава Украине” на площада.

Радев се разбира отлично с днешното ръководство на ЕС, което си отива, а Радев ще го надживее политически. Догодина Франция и Германия ще имат друг политически елит, който ще бъде много по-добронамерен към Русия от сегашните идиоти.

Румен радев занити така “Възраждане” и ги маргинализира, че се видяха в чудо и пратиха от немай-къде двама депутати да се кланят на погребението на аятолах Хомейни — видеото с тях приличаше на филма “Борат”. Нелепа история. Костадинов върви уверено по стъпките на Ивилин Михайлов и Радостин Василев.

Радев се държи разумно и има опции към всички.

Опозицията му е слаба и раздробена и няма никакъв излаз.

Това е положението към този момент.

Истерията срещу бюджета е немощ, защото е сблъсък с истината за управленията на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ и разкрива цялата им продънена и разхайтена политика, а хората продължават да пълнят магазините и ресторантите с безумните цени, плод на българската алчност, и да не дават никакъв признак на недоволство.

България няма никакъв проблем да взема нови заеми, което и ще прави, населението ще продължава да живее добре, без да работи много, без да го заслужава и при това с бонуса да се оплаква непрекъснато. Общо взето ситуацията е овладяна.

Умните и красивите са маргинализирани.

Пеевски и неговата конституционна метреса са под прожектора, а Бойчето лекува нарцистичната си травма, като обикаля страната и се среща с младите.

В цялата тази абсурдна среда Радев се държи като таран на рационалността и нещата досега му се получават.

Пренаситихме се от големи пичове и играчи, които се оказаха селска чест, гламавост и дубайски шоколад. Дебелата червена линия на българския преход е малоумието. Ако някой не го е разбрал, е време да го схване и да не си прави големи илюзии за тази страна.

Време е за нещо по средата, без ексцесии и изхвърляния.

Това е шансът на Радев. Ако не се страхува да сменя министри, фаворити и пешки в хода на играта, може да удържи дълга позиция. А от това България има най-голяма нужда. Хоризонт, предвидимост и политическа скука.

Явор Дачков