Ран Босилек, който ни подари омайната родна реч

Ран Босилек (истинско име – Генчо Негенцов) е роден в гр. Габрово през 1886 г.

Когато е на 7 години, умира баща му. Майка му била сладкодумен разказвач на приказки и отрано събужда у сина си любов към народното творчество, към поезията на приказките.

Завършва Априловската гимназия. В свободното от училище време Генчо работи у роднини, за да изкарва средства за облекло и учебници. А след това работи като учител в града.

Дебютира с детски стихове в сп. „Светулка” (1906, Плевен). Следва славянска филология и право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916).

Разделя се с адвокатската дейност и редактира сп. „Светулка”, в. „Врабче”, сп. „Детска радост” на издателство „Хемус”. Председател е на Дружеството на детските писатели.

През 1932 г. книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда „Шумейкър“ на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Създава голямо по обем и значение творчество, предназначено за българските деца (сборници, книги, стихотворения).

Сред най-известните му произведения са „Я кажи ми“ (Облаче, ле бяло); сборник „Клан, недоклан“; сборник „Косе-Босе“; сборник „Родна стряха“; книга „Незнаен юнак“; книга „Неродена мома“
– книга „Жива вода“; книга „Патиланци“; „Патиланско царство“.

Сюжетите му са оригинални и класически, взети от народното творчество.

Стихотворенията му са посветени на родната къща, добрата баба, майката, животните, сезоните.

„Родна стряха“ и „Я, кажи ми“ са христоматийни творби, а „Подсказани стихове“ е едно от малкото стихотворения в българската детска литература, в които се пресъздава образът на бащата, и то интелектуалец писател.

Интересни са и стихотворенията му с приказен сюжет („Златната рибка“, „Приспивна приказка“).

Ран Босилек е поет на радостта, смеха, песните като постоянни спътници на детството („Игра“, „Да играем“, „Радост“, „Три богатства“). Цялата му поезия е апология на детската игра.

Неговото пословично трудолюбие, отзивчивост, отговорност, всеотдайност, скромност и голяма обич към хората, родината, хубавата книга и младите талантливи дарования, които подкрепя и напътства в литературата, са причина да се създадат много детски книги.

Ран Босилек привлича за каузата на детската литература и някои от най-добрите български писатели като Ангел Каралийчев, Калина Малина, Елисавета Багряна, Дора Габе, Асен Разцветников, Константин Константинов, Светослав Минков.

Той е и човекът, който представя и утвърждава в литературните среди известния илюстратор на детски книги Вадим Лазаркевич.

Произведенията му са преведени на много езици: френски, английски, руски, чешки, полски, арабски. Самият той пресъздава на български скандинавски, руски, японски, индийски приказки.

Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Превежда или побългарява чрез преразказ творби от Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир.

Отива си от този свят на 8 октомври 1958 г.

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен,
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти,
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

Материалът Ран Босилек, който ни подари омайната родна реч е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари