Разказ от соца: Бяхме горди да сме чавдарчета, да имаме дисциплина
Има разлика… Повечето хора от моето поколение ще я разберат. Особено онези, които изпитват наистина, ама наистина топли чувства към хубавите, стойностните неща от „онова време”… А такива имаше много!
И всички тези хубави неща, спомените за които напоследък все по-често ме спохождат /защо ли…/, според мен бяха следствие на едно простичко нещенце – ПРАВИЛАТА!
И това, че болшинството от нас и от нашите родители, баби и дядовци, ги спазваха!
Някаква необяснима вътрешна потребност изпитвахме за това… Въпрос на дисциплина беше… и на самодисциплина също.
Хей, младежи, знаете ли, че освен оценките за знания имахме и такава за поведение!
И горко на този, на когото намалят поведението.
Срам и позор не само за него, а и за цялото му семейство. Ще кажете – страх… Ще ви кажа – възпитание и убеденост, че правилата трябвада се спазват! Е, не бяхме светци, разбира се…
Всеки от нас по своему си беше калпазанин и разбойник.
Правехме пакости, изтърпявахме си наказанията, изяждахме си боя от мама и баба или от комшията /че сме му обрали черешата/… А това, че чичкото от опашката за хляб ни е издърпал ухото, задето сме го прередили, не се броеше… То си беше в реда на нещата…
Сигурно ще ви се сторят смешни, глупави и даже непонятни правилата на чавдарчето, но ние ги знаехме наизуст. Ако не вярвате, изпитайте майките и бабите си.



Post Comment