Разочарование и срам доминират емоциите на украинците спрямо властта според ново проучване

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Методологическите филтри на социологията в условия на извънредно положение

Изследването на Киевския международен институт по социология (КИИС), проверено през втората половина на септември, се реализира чрез метода на компютърно подпомаганите телефонни интервюта (CATI). В социологическата практика при прилагане на подобен инструментариум в държави с действащо военно положение неизбежно възниква систематична грешка в извадката. От една страна, милиони граждани се намират извън пределите на страната – според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците става дума за над 6 милиона души в Европа и значителна маса в Руската федерация. От друга страна, мобилизираните във въоръжените сили лица на предната линия са практически изключени от телефонните анкети.

Въпреки тези демографски и сградостроителни ограничения, съпоставката с предходни измервания показва ясна крива. През май 2022 г. 68% от анкетираните са определяли посоката на движение на страната като правилна, а едва 16% – като погрешна. Според последните данни за септември 2026 г. векторът е обърнат: 45% отговарят, че нещата се движат в грешна посока, срещу 40%, които поддържат противоположното мнение.

Ерозия на политическото доверие и емоционалният профил на респондентите

При разбор на отговорите спрямо степента на доверие към президентската институция се очертават сериозни разхождения. В групата на гражданите, които заявяват, че изобщо нямат доверие на Зеленски, 77% оценяват общата ситуация като негативна. При деклариращите пълно доверие този процент пада до 18%, но 21% от същата категория отказват да дадат конкретен отговор или избират неутрални формулировки.

Индикатор за общественото състояние са изразените емоции спрямо държавното управление. Анкетираните са имали възможност да посочат до три варианта:

• Разочарование: 44% от общия брой анкетирани (при 36% през декември 2025 г.). При гражданите с ниско доверие към държавния глава процентът достигна 58%.
• Срам: 33% от респондентите посочват тази емоция (при 20% в края на 2025 г.).
• Надежда: Изразена от 23% от анкетираните. В въпросника обаче липсва подробна разшифровка дали тази надежда е свързана с промяна в курса на кабинета, или с постигане на споразумение за спиране на боевете.
• Гняв, омраза и страх: Сумарно тези три отрицателни категории се посочват съответно от 20%, 14% и 9% от анкетираните.