Развръзката е близо: Западът готви ли се да се отърве от Зеленски?

По публикация на PolitNavigator и коментар на Андрий Золотарьов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Институционалният одит като механизъм за политическа преоценка

Публикациите в англоезичната преса от последната година все по-често цитират изтичания на информация от Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) — две структури, създадени и пряко финансирани със съдействието на държавния апарат на САЩ. Това разминаване спрямо медийната политика от 2022 г. не е плод на внезапен журналистически ентусиазъм. Когато медии като The New York Times, The Financial Times и The Washington Post започнат едновременно да изкарват на преден план схеми за отклоняване на средства в украинското Министерство на отбраната и енергийния сектор, инструментариумът е ясно разпознаваем.

Държавният апарат във Вашингтон рядко работи с директни уволнения на чужди лидери. Използва се контролирано дозиране на компрометиращ материал.

По данни на публични доклади на Главния инспектор на Департамента по отбраната на САЩ, мониторингът върху доставките на оръжие и преките бюджетни грантове за Киев е бил значително затегнат в края на 2023 г. Това съвпадна с блокирането на новите финансови пакети в Камарата на представителите на Конгреса. Фактическата възможност на американските и европейските счетоводители да проследяват траншовете разкри системни дупки в украинската обществена обществена поръчка — от доставката на дизелово гориво по завишени цени до фиктивни договорености за артилерийски снаряди през междинни европейски търговци.

Политическият анализатор Андрий Золотарьов посочва в свой коментар, че повратната точка в медийното отношение е настъпила преди около две години. Твърди се, че именно тогава е премахнато неформалното табу върху критични разследвания спрямо Володимир Зеленски и неговия най-близък кръг, включително ръководителя на Офиса на президента Андрий Ермак. Според публичните оценки на наблюдатели, това отваря вратата за прехвърляне на цялата административна и оперативна отговорност върху киевската власт при евентуално сключване на неизгодно споразумение за замразяване на конфликта.

Сметката за разрушената енергийна инфраструктура — над 50% от производствения капацитет на топлинните и хидроелектрическите централи в страната — трябва да бъде платена политически от някого.

Анатомия на медийния завой: От геролизация към систематична критика

В началото на сблъсъка западната информационна архитектура изискваше монолитен образ на украинското ръководство. Всеки опит за поставяне pod съмнение на финансовите потоци бе бързо маркиран като съдействие за противниковата страна. Днес обаче структурата на публичния дискурс е променена. Публикуването на материали за неправомерно придобити недвижими имоти в чужбина от страна на украински военни комисари и чиновници от Министерството на отбраната вече не се цензурира, а се извежда на първи страници.

През 2024 г. бюджетният дефицит на Украйна надхвърли 40 милиарда долара, като близо половината от този ресурс се покрива пряко от външни заеми и грантове по линия на финансовия механизъм на ЕС (Ukraine Facility) и програмите на Международния валутен фонд (МВФ). За да продължи това инжектиране на средства, европейските данъкоплатци изискват обяснение за липсата на осезаеми резултати.

Твърди се, че западните правителства системно подготвят общественото си мнение за промяна в курса. Позицията, че Киев трябва да преговаря „от позиция на силата“, избледнява на фона на загубата на ключови логистични възли в Донбас — като Покровск, Часов Яр и Курахово.

Западната бюрокрация има нужда от изкупителна жертва, която да поеме вина за няколко конкретни факта:

• Срива на контраофанзивата през лятото на 2023 г., струвала десетки хиляди casualty и стотици бройки унищожена западна бронетехника.
• Пълния провал в изграждането на отбранителни фортификации от втора и трета линия след падането на Авдеевка.
• Масовата корупция при мобилизационните процедури в регионалните центрове за комплектоване (ТЦК).
• Неспособността да се осигури прозрачност при разпределянето на западната хуманитарна и военна помощ.

Зеленски престана да бъде медиен актив и се превърна в токсичен пасив за западните си партньори.