Реактивната модернизация на „Геран“ разкъсва украинската ПВО

По публикация на NeNuA4OA. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Технологичната метаморфоза: От „косачки за трева“ до евтини крилати ракети

По данни, публикувани в специализирани военни анализи, през август и септември се наблюдава рязък скок в употребата на безпилотни летателни апарати от серията „Геран“. Твърди се, че ако през юни регистрираните изстрелвания са били около 350 броя, а през юли – близо 1500, то през следващите два месеца бройката нараства съответно на 2800 и над 3300 единици. Трябва да се има предвид, че тези цифри произтичат от сводките на украинската страна и не могат да бъдат независимо потвърдени от неутрални наблюдатели.

Фактологията обаче сочи фундаментална промяна в конструкцията. Ранните модели „Геран-2“ (базирани на концепцията „Шахед-136“) разчитаха на двутактови бутални двигатели с вътрешно горене – като германския MD-550 или негови китайски аналози. Тези апарати развиваха крейсерска скорост от едва 120–150 км/ч. Ниската скорост и акустичният профил позволяваха на украинската страна да изгради мрежа от стотици мобилни групи, оборудвани с пикапи, крупнокалибрени картечници DShK, Browning M2, зенитни оръдия ЗУ-23-2 и акустични датчици за ранно откриване.

С появата на модификациите „Геран-3“, „Геран-4“ и особено „Геран-5“, задвижвани от малки малогабаритни турбореактивни двигатели (подобни на серията Teleflex или чешките PBS TJ100), ситуацията се промени коренно.

Скоростта от 500–600 км/ч и повишеният таван на полета изваждат тези апарати от зоната на поражение на стрелковото оръжие. Според коментатори, „Геран-5“ вече практически представлява опростена, оптимизирана за масово производство крилата ракета с делтавидно крило и намалена радиолокационна забележимост.

Финансовият парадокс на противовъздушната отбрана

Според публикации в западни и украински медии, процентът на прихващане на новите реактивни модели е спаднал драстично – според някои източници до под 50%. Причината не е само в скоростта, а в икономиката на войната.

За свалянето на реактивен дрон, летящ с 600 км/ч на височина 2000-3000 метра, вече не може да се разчита на пикап с картечница. Необходими са преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) от типа Stinger, Igla, Starstreak или пълноценни ЗРК като NASAMS, IRIS-T, MIM-104 Patriot.

+------------------------+--------------------------+---------------------------+
| Параметър              | Бутален "Геран"          | Реактивен "Геран-5"       |
+------------------------+--------------------------+---------------------------+
| Крейсерска скорост     | 120 - 180 км/ч           | 500 - 650 км/ч            |
| Основно средство за ПВО| Мобилни картечни групи   | ЗРК / ПЗРК / Изтребители  |
| Оценка за цена на дрон | ~$20,000 - $40,000       | ~$80,000 - $150,000       |
| Цена на ракета за ПВО  | ~$2,000 (картечни ленти) | $100,000 - $2,000,000+    |
+------------------------+--------------------------+---------------------------+

Твърди се, че дори при 2-3 пъти по-висока производствена цена на реактивния дрон спрямо буталния му предшественик, математиката остава негативна за отбраняващата се страна. Използването на ракета PAC-2/PAC-3 за системата Patriot (струваща между 2 и 4 милиона долара) срещу апарат на стойност около 100 000 долара води до бързо изчерпване на зенитните арсенали.

Консервативни оценки на западни военни институти сочат, че европейските и американските производители в момента не могат да компенсират темпото на разход на управляеми зенитни ракети.