Рейналдо: Бивш треньор на Лудогорец ми даде шанс, много неща научих от него

Първото лятно попълнение на Левски Рейналдо бе гост в предаването „Гласът на Левски“ по клубната телевизия. 25-годишният бразилец разкри как бивш треньор на Лудогорец му е помогнал да израсне и го е научил на много уроци, а освен това не скри амбициите си да повтори съдбата на Игор Тиаго, чийто път до националния отбор на Бразилия мина и през България.

– Рейналдо, добре дошъл в България. Как се чувстваш в Левски?

– Много добре се чувствам още от първия ден тук. Бях отлично приет от съотборниците си. Ще направя всичко възможно, за да зарадвам хората тук.

– Какво е усещането да подпишеш с отбор, който току-що е станал шампион. Чувстваш ли еуфорията около клуба?

– Да. В крайна сметка това е реализирана мечта за мен да бъда част от толкова голям клуб. Затова се чувствам и невероятно.

– Левски започна подготовка. Как ти се струват останалите момчета?

– Веднага се вижда, че това е добър колектив с доста качествени футболисти. Атмосферата е на ниво. Има много шеги и закачки. Има с кого да седнеш и да си полафиш, да се посмееш.

– Очертава се да имаш сериозна конкуренция за титулярното място. Какво искаш да постигнеш със синята фланелка?

– Това, което ме интересува, е да помогна на треньора и на отбора, а не толкова дали ще съм титуляр, или не, и каква точно ще бъде моята роля. Какво искам да постигна? Целта ми ще е такава, каквато е и на отбора. Лично пред мен не си поставям такава, важна е тази на тима. На първо време трябва да работим здраво. Всички мечтаем за това да постигнем оптималното в Шампионската лига.

– Избра номер 7, каква е причината? Само той беше свободен от тези, които ти харесват или означава нещо важно за теб?

– Още от юноша играя с него, винаги съм носил такава фланелка. Определено харесвам номер 7.

– Разкажи ни малко повече за теб? Роден си в Крисиума, как се запали по футбола? Дебютираш много млад в Серия „Б“, а след това и в Серия „А“.

– Истината е, че всичко започна по улиците на града. Започнах да играя с брат ми и братовчедите. След това се прехвърлих в малка школа в родния ми град. Всичко се случи на приятелски мач срещу Крисиума в моята възраст. Истината е, че всичко се случи на мач до 13 години, а аз тогава бях на 10 години, но играх с по-големите. В този мач изпъкна братовчед ми. Него привлякоха от Крисиума. Но тогава треньорът в нашата школа каза, че той ще тръгне само в комлект с мен.

– Братовчед ти продължи ли да играе футбол?

– Смешното е, че той не беше толкова запален към професионалния футбол. Той продължи кариерата си във футзала.

– Имаш престой в Нидерландия като много млад. Какво не се получи в ПСВ?

– Това беше изненадващо за мен, но заминах на проби. Нещата не се получиха заради липса на разбирателство относно договора, откупни клаузи.

– Не знам дали си запознат, но в Левски са играли много бразилци. Ти си 26-ият. Познаваш ли някого от бразилците, играли за Левски? Ти каза, че много хора са ти казали добри думи за отбора преди да дойдеш.

– Повечето бяха футболни агенти и приятели, които са играли тук. Само познавах отпреди Рилдо.

– Ти искаш ли да постигнеш големи неща? Публиката има специална връзка с бразилците.

– Очаквам след време да си спомняте и за мен. Надявам се да постигна големи неща тук.

– Какво предпочиташ? Гол или асистенция?

– Гол.

– На кого от известните бразилски футболисти оприличаваш стила си?

– Трудно е. Не обичам да се сравнявам с другите. Предпочитам да се сравнявам със себе си. Всеки ден да давам най-доброто, да израствам и да ставам по-добър.

– Идваш от Шавеш. Каква е разликата между Левски и португалския тим, доколкото си я усетил.

– Поставяте ме в неудобно положение, защото мога да кажа нещо лошо за Шавеш. Двете места са много хубави. Кусо е играл повече там нека той да каже.

– Кой е по-бърз? Ти или Кусо?

– Аз, но той е по-техничен. Ще го покажем на терена.

– Идват мачовете от Шампионската лига. Имаш ли търпение за този момент?

– Нямам търпение да настъпи часът за първия мач. С Кусо го коментирахме също. Очаквам с нетърпение този момент.

– Какви са ти първите впечатления от Хулио Веласкес?

– Имах възможността да разговарям с него преди да дойда. Много добри впечатления остави у мен. Каза, че изповядва атакуващ стил и ще извлече най-доброто от мен. Ще направи така, че да съм от най-добрите му нападатели.

– Семеен ли си? 

– Имам съпруга и дете на година и половина. Не обичам да навлизам в темата за личния ми живот. Имам сплотено семейство и винаги са ме подкрепяли.

– В професионален план помага ли ти да си родител?

– Откакто съм родител, доста неща се подредиха в главата ми. Определено съм по-спокоен. Даже се шегувам с жена ми, че всичко стана по-хубаво, откакто имаме дете.

– Един от треньорите ти е работил в България – Пауло Аутори. Мисля, че той ти дава шанс да играеш в Серия „А“ и в мач от Копа Либертадорес срещу Ривър Плейт. Помниш ли работата си с него?

– Това е един от най-добрите треньори, с които съм работил. Той се осмели да заложи на мен в такъв мач. Довери ми се. Човек, от когото ще запомня уроците, които ми даде както на терена, така и в живота.

– Кой е най-важният урок, който си получил от него?

– Да бъда честен и да съм открит. Това е нещото, което научих и той ми го показа извън терена. От него научих убеждението, че винаги трябва да работя здраво, възможността винаги идва.

– Коя е най-голямата ти мечта?

– Най-голямата ми мечта е да играя за националния отбор на Бразилия.

– Имаме пример за играч от българското първенство – Игор Тиаго. Изненадан ли си, че футболист от такова първенство стига до националния отбор?

– Добър пример е. Аз съм му проследил кариерата, имал е доста трудни моменти, така че неговата история е много добър пример.

– Поставяш ли си някаква цел – за голове и асистенции?

– Винаги колективът е най-важен. Когато отборът е добре, винаги ще получиш възможност за индивидуална изява.

– Видях, че Давид Кусо е казал, че твоят музикален вкус не е добър. Вярно ли е това?

– Той си е половин бразилец и харесва тази музика. Просто харесвам стилове, които не му допадат. Но музиката си е добра

– Какво друго обичаш да правиш извън терена?

– Да бъда със семейството си.

Добави ни в предпочитани източници в Google