Резултатът от „дизеловата сделка“ – ще бъде ли Украйна снабдявана с руско гориво? „Този ​​въпрос няма да приключи със статут на чуждестранен агент.“

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Вашингтонският прагматизъм срещу европейската илюзия за изолация

Външнополитическите реакции в Европа след оповестяването на споразумението за дизелово гориво между Белия дом и Москва разкриха дълбокото разминаване в стратегическите приоритети на съюзниците в НАТО. Чешкият президент Петър Павел бе сред първите, които публично изразиха недоволство, определяйки сделката като фактор, който подкопава натиска върху Кремъл и дава морален и икономически тласък на руската страна. Според публикации в изданието Politico, европейски дипломати индиректно окачествяват действията на Доналд Тръмп като пренебрегване на украинските и европейските интереси. В същото време се появяват данни, че самите европейски държави тихомълком търсят вратички за възстановяване на преките или индиректните покупки на енергоносители.

Отвъд политическата реторика, решението на американската администрация се опира на строго изчислени вътрешнополитически фактори. За Републиканската партия и Доналд Тръмп поддържането на ниски цени на горивата по американските бензиностанции в навечерието на междинните избори за Конгреса е от критично значение. Поевтиняването на световните фючърси на дизела с 5 до 6 процента непосредствено след обявяването на сделката показва, че борсите отреагираха точно според очакванията на Вашингтон. В замяна на този ход, според икономически наблюдатели, американската страна е предприела конкретни отстъпки на терен – от регистрираното забавяне в работата на терминалите Starlink за украинските сили до временни задържания в доставките на зенитни ракети за системите Patriot.

Анатомия на сивия транзит: Как горивото губи своя произход

Основният въпрос, който поражда напрежение сред пазарните участници и политическите анализатори, е свързан с крайната дестинация на изнесеното гориво. Молекулите на дизеловото гориво нямат националност, а глобалната търговска архитектура позволява практически неограничено „изпиране“ на произхода през сложни търговски претоварвания (STS – ship-to-ship) и рафиниране в неутрални юрисдикции.

Украинската армия и цивилна инфраструктура изпитват критичен глад за дизелово гориво стандарт EN590, задвижващо както тежката бронирана техника, така и промишлените дизелови генератори, компенсиращи унищожените електроцентрали. Горивото, което постъпва през полския логистичен възел Жешов или през румънското пристанище Констанца, формално пристига с сертификати за произход от рафинерии в Индия, Турция, Гърция или дори Египет.

Истинската картина обаче е свързана с факта, че индийските комплекси в Джамнагар и Вадинар, както и редица турски рафинерии край Средиземно море, са сред най-големите купувачи на суров петрол от сорта Urals. След преработката му, получените фракции дизел и бензин се продават на международния свободен пазар без никакви правни ограничения относно това дали крайният купувач е държава от ЕС или Украйна. По този начин суровината преминава през няколко посредника, преобразува се дизелово гориво и в крайна сметка се озовава в резервоарите на украинската военна техника.