Робърт Бърнс и неговите романтични стихове
Робърт Бърнс заема почетно място сред най-великите шотландски поети. Творчеството му е неразривно свързано с шотландската култура.
Пътят му от скромно селско момче до международното признание разказва историята на човек, вдъхновен от природата, обществените порядки и любовта.
Ранни години
Бърнс е роден в Алоуей през 1759 г. в къща, построена от баща му. Той е най-големият син на фермерите Уилям Бърнс и Агнес Браун. Въпреки скромното си положение, родителите на Робърт настояват той да получи образование. Още от ранна възраст е насърчаван да чете и дори посещава едногодишно обучение по математика.
Младият Бърнс се интересува повече от нещата, които му доставят удоволствие – поезия, природа, жени, пиене – отколкото от работата във фермата.
Когато баща му умира през 1784 г., Робърт и брат му Гилбърт поемат фермата, но след няколко години изпадат във финансови затруднения. За да усложни още повече положението, Бърнс вече е баща на извънбрачно дете – първото от общо 13 негови наследника.
Връзките му с жените
Бърнс преследва любовта със същата енергия, с която се отдава и на поезията. Страстта му към жените определя живота и творчеството му в еднаква степен.
От юношеските си години до пика на кариерата си, той има множество незаконни връзки, понякога дори едновременно.
Има обаче една жена, която е константа в живота на Бърнс: Джийн Армър.
Двамата прекарват по-голямата част от живота си заедно, но когато за първи път се опитват да се оженят, семейството на Армър скъсва брачния договор.
Възмутен, Бърнс се опитва да избяга в Карибите с друга жена на име Мери Кембъл (известна още като „Хайленд Мери“), но в крайна сметка е убеден да остане в Шотландия, тъй като по това време стиховете му започват да привличат внимание.
Творчество и вдъхновение
Въпреки хаоса в личния си живот, Бърнс успява да публикува първата си стихосбирка през лятото на 1786 г. – тя го превръща в литературна суперзвезда едва на 27 години.
„Стихотворения, главно на шотландски диалект“ е резултат от невероятен поетичен изблик между 1784 и 1786 г. Сборникът включва разнообразни произведения, отразяващи възпитанието на Бърнс, връзката му със селския живот и най-вече интереса му към човешката съдба.
След успеха на първата си стихосбирка, Бърнс прекарва известно време в Единбург, преди официално да се ожени за Джийн Армър през 1788 г. и да се премести в Дъмфрис.
През 1790 г. той написва голямата си поема „Там О’Шентър“ – шеговито-героична история за един нехаен фермер, вдъхновена от любовта на Бърнс към шотландската култура.
Страстта на Бърнс към Шотландия и нейните културни традиции излиза на преден план през последното десетилетие от живота му, когато работи върху „Шотландски музикален музей“ и „Избрана колекция от оригинални шотландски мелодии“.
Като пише текстове към традиционни народни песни, както и като композира свои собствени мелодии, Бърнс допринася със стотици песни и лирически стихотворения за тези сборници.
Смърт и наследство
Робърт Бърнс умира на 37-годишна възраст на 21 юли 1796 г. от ревматично сърдечно заболяване. Джийн Армър ражда последния им син, Максуел, в деня на погребението на съпруга си.
Наследството на Бърнс живее в Шотландия и по целия свят – в много страни е традиция да се пее „Auld Lang Syne“ в навечерието на Нова година.
През вековете творчеството на Бърнс е вдъхновявало поети като Уърдсуърт, Колридж и Шели, а самият той е възпят в песни, картини и дори пощенски марки.
На 25 януари 1859 г., по случай стогодишнината от рождението му, в цяла Шотландия се провеждат възпоменателни събития, а днес Нощта на Бърнс е на практика национален празник!
В чест на най-великия шотландците пеят песни, четат на глас, пият уиски и произнасят реч за националното ястие на Шотландия, използвайки стихотворението на Бърнс „Ода за хагиса“.

В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
СТАРАТА ЛЮБОВ
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов –
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Материалът Робърт Бърнс и неговите романтични стихове е публикуван за пръв път на Животът е любов.



Post Comment