Роден е край морето, убиха го в Красно село. Беше само на 27

На 30 октомври 1931 г. към 10 часа вечерта се разнасят пушечни изстрели по ул. „Дебър“. Кварталът е в тревога. Пукотевица, фучат полицейски камионетки, блокада. Още същата вечер като мълния се разнася сред комунистите и комсомолците, сред работния народ в София злокобната вест: секретарят на БКП Никола Кофарджиев  е убит из засада. Остра болка прониза нашите сърца, препълваше се душата ни с жал, омраза и воля за отмъщение. А българската буржоазия ликуваше, тържествуваха палачите от Дирекцията на полицията, очакваха щедри парични награди. Като хиени те се нахвърлят, върху безжизнения труп на убития герой,, за да търсят в него документи. След това задигат безжизненото му тяло и тайно от народа го погребват. На 5 ноември с. г. в, „Утро“ с присъщия цинизъм на неговите редактори и издатели писа, че „тленните му останки са били отнесени на гробищата още в 5.30 часа от …органи на III полицейски  участък. Полицията е постъпила тъй, за да предотврати евентуални демонстрации“.   Убийците му стават и негови гробари !

Тежко отекна смъртта на Кофарджиев в редиците на БКП и световното комунистическо движение.

ЦК на БКП и ЦК на БКМС издадоха другарска жалейка, с която призовават трудещите се на смела и решителна борба  за събаряне на кървавия фашизъм. Протести валят в Министерския съвет от градове и села. В Народното събрание високо протестира парламентарната група на Работническата партия.

ЦК на БКП се обръща с писмо до комунистическите партии в света и цялата световна демократическа общественост с предложение да протестират против убийствата в България и да искат от правителството и царя да спрат терора над трудещите се в страната.

От съветската страна долитат първите протести. Във в. „Правда’“ от 11 ноември 1931 г. Георги Димитров, Васил Коларов, Биерут, Бела Кун и други ръководители на Комунистическия интернационал пишат:  „Загина твърдият революционер, смелият организатор, талантливият растящ млад вожд На компартията и масовото революционно движение в България, израснал в условията на революционното подполие. … Всякога в нас ще живее викащата ни към борба памет на жизнерадостния и любим другар, на нашия незабравим и незаменим Сашо“.

От изпълкома на Комунистическия младежки интернационал (КИМ) пишат: „Палачите изтръгнаха от редовете на международното революционно движение твърд борец. Загина Сашо — член на Изпълкома на КИМ, издигнат от революционната борба на поста секретар на ЦК на БКП. Неговият живот и борба е пример за стотици и хиляди млади борци на революцията“.

От Германия остро протестира от името на своите 800 000 члена пред българското правителство германската секция на МОПР.  А „Ди роте фане“, централен орган на ЦК на ГКП, с безгранично възмущение писа: „Българската столица София отново е арена на полицейска сеч … Убийството на нашите другари предизвика дълбоко възмущение в средите на работническата класа“. Във Виена работниците устройват голямо протестно събрание по повод убийството на Сашо. От името на парламентарната група на Чехословашката комунистическа партия Клемент Готвалд внася в Чехословашкия парламент интерпелация до министъра на външните работи Едуард Бенеш, с която иска чехословашкото правителство да се застъпи за жертвите и да протестира против терора в България. Централният комитет на Полската комунистическа партия изпраща телеграма до ЦК на БКП, с която му изказва дълбоко съболезнование и енергично протестира против злодеянието, извършено над секретаря на партията. Възмутена е и европейската демократична и миролюбива общественост. Протестни телеграми изпращат до  българското правителство Анри Барбюс и Ромеи Ролан от Франция, Клара Цеткин от Германия, протестират юристи, учени и писатели от  други европейски страни.

След убийството на Кофарджиев ЦК и задграничното му бюро в Москва предприеха широка акция за популяризиране делото на Кофарджиев, за възпитание на партийните и комсомолските членове в дух на безгранична преданост към партията и народа, на смелост, решителност и самопожертвувателност в борбата за победата на социалистическата революция в нашата страна.

Централният комитет проведе в партията кампания, наречена „Сашов набор“ за записване на нови членове, наименувана беше на негово име една от най-крупните нелегални печатници на партията, а задграничното бюро издаде през 1932 г. в СССР брошура „Лични спомени“, написана от Сашо през 1925 г. в Ленинград и сборник от избрани произведения „В бой за болшевизъм“. На руски език — както съобщава „Работнически вестник“ (бр. 5, октомври 1933 г.) — московското издателство „Молодая гвардия“ е издало биография на Кофарджиев, написана от негови другари. „Книжката — информира вестникът — е разпространена в стотици хиляди екземпляри сред партийците и комсомолците в СССР.

БКП винаги високо цени заслугите и целокупното дело на своя секретар, макар че той като секретар на БКП плати в „духа на времето“, както се казва, немалка дан на редица грешки от левичарско-сектантско естество, които сега вече са напълно изяснени.

„Син на ленинската епоха — писа „Работнически вестник“, бр. 5 от октомври 1933 г. — в Международното революционно работническо движение, епоха на международната пролетарска революция, открита от империалистическата война и Октомврийската революция, активен участник в Септемврийското въстание, строител на нелегалната комунистическа партия и нелегалния Комсомол в следсептемврийския период, неустрашимо и винаги в най-предните редици на партията и Комсомола в периода между двете вълни на революцията след 1923 – 1925 година, — Сашо израсна и се оформи като един от най-крупните водители и организатори на Българската комунистическа партия. Животът, пътят и революционната дейност на Сашо бяха неразривно свързани с пътя и развитието на партията и Комсомола на най-крупните преломи на класовата борба след войната. Затова именно така близко и така ярко живее фигурата на Сашо между нас.“

А в „Работническо дело“ от 11 май 1964 г. неговият боен другар в ЦК на БКП Благой Попов писа: „Той загина едва навършил 27 години, но остави дълбоки и трайни следи в народната душа […] С последни усилия се повдига (след като е тежко ранен — б. м.) на една ръка и извиква: „Да живее партията!“, и стреля в челото си.

Така завърши своя славен живот прекрасният и любим партиен деец, секретарят на ЦК на БКП Никола Кофарджиев.“

Автор:  Стоян Стоименов

Източник: Годишник на Музея на революционното движение в България, София, 1967 г.

Никола Кофарджиев – даровит революционер и партиен деец

На улица „7-ми февруари“ № 17 в Бургас се намира малка, едноетажна сграда. Стени те й са посивели от годините. Тази стара къща на тихата приморска уличка спира вниманието на всеки минувач. На нейната фасада признателните бургаски граждани са поставили паметна плоча, която през късните октомврийски дни окичват с венци от свежи цветя…

В този дом е прекарал своето детство и юношеските си години видният деец на Българската комунистическа партия, секретар на ЦК на БКП — Никола Кофарджиев (Сашо). Той е роден на 11 май 1904 г. в Бургас. Израства в семейство на беден пощенски чиновник. Още ученик във Втора мъжка гимназия в София Кофарджиев влиза в редовете на Българския комунистически младежки съюз /1920/ и става ентусиазиран борец за великото дело на работническата класа.

Студент е по математика в Софийски университет от 1921 г. По-късно напуска университета и се занимава с организационна работа в Перник и София.

Здрава закалка той получава в банишорската чета на Софийското младежко комунистическо дружество, където работи под ръководството на Димитър Константинов, Коста Шулев, Атанас Стратиев, загинали по-късно като герои на комсомола и партията. Член е на БКП от 1922 г.

През 1923 г. Никола Кофарджиев е печатар в миньорския център Перник. Честен, с открита душа и богат организаторски дар, твърд в борбата срещу мракобесието и експлоатацията, Кофарджиев с увлечение участва в подготовката на Септемврийското антифашистко въстание. След въстанието е арестуван два пъти.

През 1924 г. Кофарджиев заради произнесена от него реч при погребението на разстреляния от Цанковите палачи Петко Д. Петков е арестуван. Но смелият революционер съумява да се изплъзне от ръцете на полицаите по време на устроения срещу него съдебен процес. От този момент той започва нелегален живот, като отдава изцяло силите си на партията, на нейната непримирима борба срещу фашизма. Напуска страната през 1925 г. и прекарва няколко години в емиграция в Австрия, Германия и СССР. Учи в Комунистическия университет в Ленинград, но преди да го завърши, по решение на ЦК на БКМС се завръща в България като нелегален функционер — секретар на ЦК на БКМС /1926 – 1928/. Избран е за член на ЦК на БКП на Виенския пленум 1926 г. Неустрашимият младежки деятел работи при трудни нелегални условия. Налага му се на няколко пъти да напуска страната и отново да се връща в нея. Кофарджиев е избран и работи в изпълнителния комитет на Комунистическия младежки интернационал /1928 – 1930/. През 1930 г., след второто си завръщане от Съветския съюз, той става секретар на ЦК на БКП.

Макар и млад, Никола Кофарджиев проявява изключителни дарби на революционер и партиен деец. Големи са заслугите му за разрастването на младежките нелегални организации, за създаване на младежка легална организация — РМС, за организирането и ръководенето на големите стачни борби през 1929—1930 г., за успехите на партията в изборите, произведени на 21 юни 1931 г.

През целия си живот Никола Кофарджиев е в центъра на революционната борба. Макар известно време да е под влияние на левите сектанти, в рязко отличие от тази група той е предан син на партията, свързан с нея на живот и смърт. Предаден подло от агент-провокатор, Никола Кофарджиев (Сашо) е прострелян на 30 октомври 1931 г. в престрелка в София при полицейска засада, само на 27 години. В отговор на убийството  ЦК на БКП (т. с.) обявява през март 1932 г. приемането на нови членове по т.н. „Кофарджиев набор”.  

Източник: Албум „Те не умират“

Издание на Окръжния комитет на БКП – Бургас, 1963 година