Ромският футболен виртуоз, който отказва на националния отбор заради страха си от самолети

Светкавичен спринт, неподражаеми финтове и топка, сякаш залепнала за крака му. Така футболните запалянковци в Сливен помнят Демир Демирев – Бебо, един от най-талантливите играчи на местния отбор през 80-те и 90-те години. Наричан още Урко, той е от онези футболисти, които могат да накарат публиката да стане на крака не само заради гола, а и заради самото изпълнение. Има изключителна техника, бързина и усет към играта, а името му остава завинаги в историята на сливенския футбол с едно попадение, дошло в последната минута на европейски мач. За Бебо се разказва и една любопитна история – че бил толкова страхлив от летенето със самолет, че не искал да играе за националния отбор. Дали това е причината да не стигне до представителния тим на България, остава непотвърдено, но историята допълва образа на един необикновен футболист.
Демир Демирев е роден на 18 октомври 1963 г. в Сливен. Още от дете показва, че притежава качества, които трудно могат да бъдат научени. На терена се отличава с бързина, отличен контрол над топката и способност да преодолява противниците с финтове. Не е просто нападател, който чака удобен момент пред вратата – обича да поема инициативата, да тръгва срещу защитниците и да създава опасност от привидно безобидни ситуации.
В родния му град талантът му бързо става известен. Бебо се превръща в любимец на публиката на стадион „Хаджи Димитър“, където неговите пробиви и скоростни атаки предизвикват истински възторг. За него се говори като за един от най-техничните футболисти в България през своето поколение. В някои публикации е описван и като играч с изключително силен ляв крак. По време на кариерата си играе основно като крило, но може да бъде използван и на върха на атаката.
Най-ярката страница от футболната му биография е написана през есента на 1984 г. Тогава „Сливен“ прави своя дебют в европейските клубни турнири и се изправя срещу югославския „Железничар“ от Сараево в първия кръг на турнира за Купата на УЕФА. Първата среща е на 19 септември на стадион „Хаджи Димитър“. На трибуните има около 15 000 зрители, които очакват с огромно вълнение историческия двубой.
Мачът върви към нулево равенство, когато в 89-ата минута Демир Демирев намира път към противниковата врата и отбелязва единственото попадение. Стадионът избухва. „Сливен“ печели с 1:0, а Бебо влиза в клубната история като автор на първия гол на отбора в европейските турнири. Той е само на 20 години, а попадението му се превръща в един от най-паметните моменти за футбола в града.




Радостта обаче не продължава дълго. В реванша в Сараево на 3 октомври 1984 г. „Железничар“ печели с 5:1 и продължава напред с общ резултат 5:2. Въпреки отпадането именно победата в Сливен остава незабравима, а голът на Бебо се превръща в част от местната футболна легенда. За един сравнително малък български клуб европейският дебют е голямо събитие, а младият нападател се оказва човекът, който подарява на града този исторически миг.
Демирев играе за „Сливен“, но кариерата му го отвежда и в други отбори. Сред клубовете, чиито екипи носи, са софийската „Славия“, „Загорец“, „Лудогорец“ и „Павликени“. В столичния тим получава възможност да се изявява и извън родния си град, а името му остава познато на футболните запалянковци и в други части на страната. Независимо от отбора, с който е свързан в даден момент, най-силната му връзка остава със „Сливен“, където е израснал като футболист и където публиката го приема като свой.
В биографията му има и една любопитна загадка – защо футболист с подобни качества не стига до националния отбор на България. През 80-те години конкуренцията за местата в представителния тим е сериозна, а българският футбол разполага с редица изключителни играчи. За Бебо обаче се разказва и друга версия. Според нея той изпитвал силен страх от летене със самолет и не желаел да пътува по този начин. Така евентуални повиквателни за националния отбор, които биха изисквали международни пътувания, се превръщали в проблем.




Тази история се предава като любопитен разказ за характера му, но не може да се твърди и че страхът от самолети е единствената или действителната причина да не облече националната фланелка. Сигурното е, че Демирев остава сред футболистите, за които местните привърженици говорят с възхищение, независимо че кариерата му не е свързана с голяма международна известност.
Бебо е от ромски произход и е сред талантливите футболисти, които оставят следа в българския футбол, без да получат националното признание, което според почитателите им заслужават. За него обаче най-важни остават играта и споменът на хората, които са го гледали на живо. Във време, когато футболът е много по-различен от днешния, а стадионите се пълнят заради местните любимци, играчи като него са способни да превърнат един обикновен мач в празник.




В последните години от живота си Демирев остава свързан със Сливен и с футболната общност в града. През октомври 2024 г., по повод 110-годишнината на сливенския футбол, е отличен със сребърна значка от Българския футболен съюз. Това е признание за приноса му към местната футболна история и за мястото, което заема в спомените на поколения привърженици.
На 27 ноември 2024 г. Демир Демирев – Бебо умира на 61-годишна възраст. Вестта за кончината му натъжава футболната общност в Сливен. В негова памет срещите от областната група започват с минута мълчание. Така хората, които продължават да играят и обичат футбола в града, отдават почит на един от най-ярките му представители.
Днес името на Бебо остава свързано най-вече с онзи незабравим гол срещу „Железничар“ – попадение, което идва в 89-ата минута и превръща един млад футболист в легенда за Сливен. Но за онези, които са го гледали на терена, той е много повече от автор на исторически гол. Бебо е футболист от друга епоха – техничен, бърз и непредсказуем, способен да накара публиката да се вълнува от всяко негово докосване до топката.
Източник: socbg.com













Post Comment