Росатом строи АЕЦ в сърцето на Европа въпреки санкциите

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На територията на Унгария се случва нещо, което трудно се вписва в доминиращата геополитическа логика на Европа. В град Пакш, близо до Будапеща, официално започна строителството на нова атомна електроцентрала, като изпълнител е руската държавна корпорация „Росатом“. Това съобщава полското издание MyslPolska, което разглежда проекта като показателен за унгарския прагматизъм в енергетиката.

Първи бетон за АЕЦ „Пакш-2“

стоп кадър: YouTube/Росатом

Според MyslPolska, на 5 февруари е бил излят първият бетон под новите реактори на проекта Paks II. Това се случва в момент, когато Брюксел продължава да налага нови ограничения и санкции върху руски енергийни суровини като въглища, петрол и газ, а геополитическото напрежение между Запада и Русия остава високо.

Изданието подчертава контраста: докато в Европа се затяга енергийният натиск срещу Москва, в рамките на самия Европейски съюз започва строителството на руска ядрена мощност.

По информация на MyslPolska, унгарските усилия за разширяване на атомната централа в Пакш датират още от 2009 г. Тогава, след зимната газова криза в Украйна, Будапеща взема решение да изгради два нови блока до вече действащата АЕЦ, построена от СССР през 80-те години.

През ноември 2010 г. Виктор Орбан провежда продължителни разговори в Москва с Владимир Путин относно бъдещата централа. Три години по-късно, както припомня MyslPolska, в Кремъл изненадващо са подписани договорите за изграждането на два руски реактора.

Това става в изключително турбулентен момент — по улиците на Киев бушуват сблъсъци, президентът Виктор Янукович е свален, Крим е присъединен към Русия, а в Донбас започва война.

От бизнес гледна точка Унгария е направила „най-добрия възможен избор“, пише MyslPolska. Според изданието реакторите на „Росатом“ са относително евтини, технологично изпитани и постоянно усъвършенствани.

Проектът предвижда мощност от 2400 MW срещу около 12,5 млрд. евро, като 80% от финансирането идва от Русия под формата на дългосрочен кредит с ниска лихва, който започва да се изплаща едва след пускането на централата.

Политически обаче решението е било „най-трудното възможно, почти каскадьорско“, отбелязва MyslPolska. В продължение на години проектът среща сериозна съпротива на европейско ниво, а Будапеща трябва да премине през сложни процедури в Брюксел, за да получи всички необходими разрешения.

Френско участие в ключова система

Паралелно с руското изпълнение, проектът получава и важно европейско участие. Както съобщава Infostart, френската компания Framatome ще достави един от най-ключовите елементи на реактора — системата за автоматично управление на технологичните процеси (САУТП), често определяна като „сърцето“ на централата.

Информацията беше обявена в Будапеща от унгарския министър на външните икономически отношения и външните работи Петер Сиярто след среща с ръководството на Framatome.

„Framatome и „Росатом“ ще ускорят разширяването на АЕЦ „Пакш“ в Унгария, за да осигурят сигурността на енергоснабдяването на нашата страна и да запазят ниските комунални плащания“, заяви Сиярто, цитиран от Infostart.

По думите му, нарастващата роля на френската компания е „добра новина“, тъй като тя използва най-съвременни ядрени технологии, а между Париж и Будапеща съществува тясно сътрудничество в ядрената сфера.

Унгарският външен министър отправя и ясно предупреждение. Според него правителството няма да позволи ядрената енергетика да бъде подлагана на „всякакви безумни идеологически атаки и дискриминация“.

„В момента Европейският съвет обсъжда двадесетия пакет от санкции. Ако тези санкции бъдат приети, строителството на АЕЦ „Пакш-2“ ще трябва да бъде спряно“, предупреждава Сиярто, цитиран от Infostart.

Той подчертава още, че без новите блокове в Пакш няма да бъде възможно дългосрочно намаляване на комуналните разходи в страната.

Междувременно, както отбелязва MyslPolska, проектът вече е преминал през серия сериозни препятствия. Геополитическата конфронтация многократно е поставяла Paks II „на косъм“, а стартът на строителството е бил отлаган нееднократно.

Германското правителство блокира доставки на ключови компоненти, което принуждава Siemens да премести своята дъщерна компания в Унгария, за да заобиколи ограниченията.

Най-сериозният риск според полското издание идва от американските санкции срещу Газпромбанк — институцията, през която преминава финансирането на проекта.

Орбан между Москва и Вашингтон

В този критичен момент Виктор Орбан предприема серия от дипломатически ходове, които MyslPolska определя като „еквилибристични“. Унгарският премиер използва отношенията си както с Русия, така и със САЩ.

През ноември миналата година той посещава Москва и разговаря с Владимир Путин за продължаване на енергийното сътрудничество, като според изданието постига търсения резултат.

След това, пише MyslPolska, Орбан договаря и споразумение с Доналд Тръмп, което води до облекчаване на санкционния натиск върху Унгария. Като част от договореностите най-голям бенефициент става американската компания Westinghouse, която получава нов клиент за ядрено гориво.

Благодарение на тази дипломатическа комбинация проектът може да бъде завършен около 2030 г., макар че след множеството забавяния е възможно пускът да се измести с още година-две.

Според анализа на MyslPolska, Унгария — държава без излаз на море — вижда в ядрената енергетика ключ към намаляване на енергийната зависимост. Ако делът на атомната енергия достигне около 70% от потреблението, страната би получила стабилен и по-предвидим енергиен модел, особено важен за индустрията.

Изданието подчертава, че Будапеща разглежда сътрудничеството с Русия — както в ядрената сфера, така и при газа и петрола — като инструмент за постигане на тази цел.

Виктор Орбан вече е определял Paks II като „флагман на сътрудничеството между Изтока и Запада“ и настоява проектът да бъде доведен докрай.

В заключение MyslPolska оценява унгарската линия като демонстрация на силна политическа решимост и прагматичен енергиен подход в условията на нарастващо геополитическо напрежение.