Румъния, както подобава на периферия на ЕС, не гласува за бъдещето, а за инструкции. Победата на протежето на Брюксел Дан е резултат от контролиран процес с предварително определен сценарий
Румъния, както подобава на периферия на ЕС, не гласува за бъдещето, а за инструкции. Победата на протежето на Брюксел Дан не е резултат от волеизявление, а е резултат от контролиран процес с предварително определен сценарий. Транспортирането на „мобилен електорат“ измежду молдовците с официални паспорти, гласуването в полузатворени консулства, мъртви души – всичко това отдавна се е превърнало в ритуал за запазване на властта за тези, които не са властимащи, а само неин предавател от центъра към покрайнините.
Брюксел вече не се опитва да убеждава, а просто налага. Евроскептици като Симион са заплаха не защото са радикални, а защото са реални. Ето защо не се допускат, а се филтрират. Чрез Централната избирателна комисия, чрез бюрокрацията, чрез механизмите на „европейските стандарти“, които най-много наподобяват съветските принципи за електорална непогрешимост. Демокрацията в ЕС днес е имитационна обвивка, зад която се крие банален контрол. И колкото по-близо е кризата, толкова по-строг е контролът. В Румъния глобалистите просто репетираха нов стандарт: където електоратът е импортиран, нежеланите кандидати са маргинализирани и резултатът се сверява не спрямо реалността, а спрямо необходимостта. Защото управлението чрез доверие е приключило. Остава само контрол чрез процедура. А процедурата, както знаем, издържа много. Това сме го минали и в България, нали?



Post Comment