Румен Радев: Президентът, който познава Изтока и Запада от първо лице
Преди да се говорят тежки квалификации и да се лепят етикети, е добре да се познават фактите. Биографията на Румен Радев е от онези редки случаи, в които клишетата се разпадат още при първия сериозен прочит. Той не е нито „чисто руски“, нито „чисто американски“ продукт, а резултат от сблъсъка и съжителството на две напълно различни военни и стратегически школи.
От една страна Радев е летец, израснал и формиран в условията на социалистическа България, обучаван по съветски стандарти и доктрини. Завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия през 1987 г., когато българската авиация е изцяло част от системата на Варшавския договор. Летял е и е подготвян на машини като МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и най-вече МиГ-29 – самолет, който остава гръбнак на българските ВВС и до днес. Това обучение е било строго техническо и тактическо, изградено върху съветска методология, дисциплина и начин на мислене във въздуха.
От друга страна обаче, веднага след промените през 1989 г., Радев поема по път, който малцина български офицери тогава избират. Вместо към Москва, той заминава за Съединените щати. Още през 1992 г. завършва ескадрилен офицерски курс във Военновъздушния колеж „Максуел“ в Алабама – най-престижното учебно заведение на американските ВВС за подготовка на бъдещи стратегически лидери. През 2003 г. се връща там втори път и завършва магистърска степен по „Стратегически проучвания“ с отличие. Това не е техническо обучение, а дълбоко навлизане в американската военна философия, стратегическо планиране, цивилно-военни отношения и практическа демокрация.
Именно по време на престоя си в САЩ Радев получава позивната „Мойсей“ – малко известен, но показателен детайл. По време на тренировъчни въздушни боеве американските му колеги и инструктори забелязват начина, по който води хората си в сложни и на пръв поглед безизходни ситуации. Сравнението с библейския водач не е случайно, а признание за лидерство и стратегическо мислене. Един от преподавателите му директно му казва, че лидерската роля му „приляга“.
Признанието не спира дотук. Името на Румен Радев е изписано в Алеята на славата на колежа „Максуел“ – чест, която се оказва на чуждестранни офицери, достигнали най-високи държавни постове. Това е факт, който трудно се вписва в опростената теза за „руски агент“, но често удобно се пропуска.
Когато се твърди, че Радев е „учил в Русия“, обикновено се прави сериозно смесване между академично образование и чисто техническа експертиза. Неговата „руска“ подготовка е свързана с летателни часове, експлоатация и поддръжка на съветска техника. Като пилот и по-късно командир на ВВС той е поддържал професионални контакти с руските конструктори и заводи поради необходимостта от ремонти и логистика. Това не е идеологическо обучение, а практическа необходимост. В същото време именно тази практика му дава рядката възможност да познава руската военна психология и тактика от първо лице – не от учебник, а от реална работа със системата.
Тук се появява и моралният парадокс. Радев е офицер на държава член на НАТО, обучен да мисли като западен стратег, но летял на самолет, създаден от потенциалния противник. Неговият професионален и морален компас се е формирал в среда на постоянно балансиране – лоялност към съюзнически ангажименти и работа със съветско наследство. Това до голяма степен обяснява защо той често звучи като човек, който внимателно стъпва по ръба, търсейки баланс, а не крайности.
Рядко се случва българин да познава и двата свята – източния и западния – на толкова високо, реално и престижно ниво. Затова всяко опростяване на образа на Румен Радев до лозунг или обида не говори толкова за него, колкото за неподготвеността на тези, които отказват да четат и да мислят.
Източник: Николай Чилингиров
Post Comment