„Русия губеше. И тогава се появи Тръмп“: NYT предсказа победата на Путин

По публикации на Дейвид Френч в „Ню Йорк Таймс“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Сметката от 25 юли 2019 г.: Телефонният разговор, който управлява днешната политика

Първият импийчмънт на Доналд Тръмп не бе просто процедурен епизод от капитолийските хроники. По оценка на колумниста Дейвид Френч, събитията около телефонния разговор от 25 юли 2019 г. между Вашингтон и Киев продължават да задават рамката, през която американският президент възприема конфликта в Източна Европа. Тогава Белият дом временно задържа близо 400 милиона долара отпускане по програмата за чуждестранно военно финансиране (FMF) и Инициативата за съдействие на сигурността на Украйна (USAI).

Официалното искане за разследване на енергийната компания „Бурисма“ и семейство Байдън беше само едната страна на монетата. Според публикувания по-късно стенографски запис, Тръмп настоява пред Володимир Зеленски за проверка на несъществуващ физически сървър.

Дали става дума за лична мъст, или за охлаждане на ангажиментите след изтощителни военни разходи? Твърди се, че в американските дипломатически среди тази линия се разглежда като рационализация на по-широк геополитически завой.

Киберфиксацията CrowdStrike и институционалният разлом във Вашингтон

Конспиративната конструкция около частната компания за киберсигурност CrowdStrike се основаваше на хипотезата, че физическият сървър на Демократичната партия от изборите през 2016 г. е бил скрит в Украйна. Разследването на специалния прокурор Робърт Мълър, завършило през март 2019 г., категорично посочи руското главно разузнавателно управление (ГРУ) за пробива в мрежите. Въпреки това, според публикацията в NYT, у американския президент е останало трайното убеждение, че целият скандал около неговия мандат е иницииран от украински субекти.

Тази нагласа създава сериозен разлом между Белия дом и разузнавателната общност на САЩ. Докато Пентагонът и държавният секретариат разглеждат подкрепата за Киев през призмата на съдържането на Москва, администрацията търси прагматичен изход от конфликт, който определя като „чужда война“.

Възможно ли е обаче подобни вътрешни фиксации на една личност да променят стратегията на суперсила с близо 800 милиарда долара военен бюджет?