Русия и Китай печелят битката за Космоса, Вашингтон на нокти

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ако Русия и Китай инсталират първи работещ ядрен реактор на Луната, те на практика „забиват там своите колчета“ по начин, който САЩ трудно могат да оспорят.

Вашингтон е на нокти, защото това не е просто научен проект, а геополитически шах и мат.

Преди броени дни (края на януари 2026 г.) стана ясно, че „Роскосмос“ официално е подписал договор с научно-производственото обединение „Лавочкин“.

Целта е изграждането на руска лунна електроцентрала до 2036 година.

Ето най-важното по тази тема:

Графикът: Първите елементи и спомагателни модули ще потеглят през 2033 и 2034 година.

Самият енергоблок (ядреният реактор) е планиран за транспорт през 2035 година.

Изпълнителите: Проектът е мощна коалиция между „Роскосмос“, „Росатом“ и института „Курчатов“. „Лавочкин“ ще отговаря за самото изграждане и „мекото“ приземяване на тези тежки машини.

Технологията: Всичко трябва да се случи в напълно автоматичен режим, без човешка намеса на повърхността.

Това е огромно технологично предизвикателство.

Контекстът:

Тази централа е „сърцето“ на бъдещата Международна научна лунна станция, която Русия гради съвместно с Китай.

Тя ще захранва луноходи и научни бази по време на 14-дневната лунна нощ, когато слънчевите панели са безполезни.

Това е сериозна заявка, особено на фона на американските планове за подобен реактор около 2030-та. Космическата надпревара отново е в разгара си.

„Зоните на изключване“ (Keep-out zones)

В САЩ се опасяват, че Русия и Китай ще обявят зони за сигурност около своите реактори.

Тъй като става въпрос за ядрен обект, те могат легитимно да забранят на чужди апарати (американски) да се доближават на десетки километри под претекст за радиационна безопасност.

Така те, де факто, окупират най-ценните територии – например Южния полюс, където има лед (вода).

Енергийна доминация

Който има ток на Луната, той притежава инфраструктурата.

Без ядрена енергия, базата „умира“ по време на 14-дневната лунна нощ. Ако руско-китайската станция (ILRS) разполага със 100 киловата мощност, тя ще стане център, който не може да бъде пренебрегнат.

Дори трети страни (като Турция или ОАЕ) може да предпочетат да се включат към тяхната мрежа, вместо към американската „Артемида“.

Военният аспект и „Орешник“ в Космоса

Във Вашингтон се говори под сурдинка, че технологиите за „меко кацане“ на тежки ядрени модули са директно приложими за военни цели.

Има подозрения, че Русия разработва ядрени оръжия за борба със сателити (ASAT).

Присъствието на ядрен реактор в космоса дава легитимно прикритие за транспортиране на ядрени материали извън орбитата на Земята.

Технологичен престиж

САЩ в момента се борят със забавяния в своята програма „Артемида“.

Новината, че Русия вече е подписала договор с „Лавочкин“ за 2036 г. (и първи изстрелвания през 2033 г.), удря по имиджа на Америка като единствен лидер.

Администрацията на Тръмп вече реагира, като нареди на НАСА да ускори техния собствен реактор до 2030 г.

Накратко: Вашингтон се страхува от „Лунен модел“, наложен от Пекин и Москва, в който те диктуват правилата, ресурсите и достъпа. Дали, обаче, САЩ ще могат да настигнат Русия и Китай е много проблематично предвид липсата на достатъчно финансови средства. Припомняме само, че всяка година в САЩ спира работата дори на администрацията на президента, поради липса на пари и се налага Конгресът да гласува ново увеличаване на прага на американския дълг/вътрешен и външен/, за да може държавата да продължи да функционира.