Русия и Китай затвориха дипломатическия и военен обръч около Япония със синхронизирани маневри

По публикации на китайското издание Sohu и информационния ресурс ABN24. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Хронология на 72-часовата криза: Стрелби на север и самолетоносачи на юг

По данни на японския Обединен щаб на Силите за самоотбрана (JSO), в рамките на три денонощия са регистрирани два отделни, но времево съвпадащи епизода на висока военна активност по периметъра на японските морски граници. На север, според информация на китайския ресурс Sohu, публикувана чрез агенция ABN24, руското Министерство на отбраната е обявило затворени зони за корабоплаване и въздухоплаване около Южните Курили. Ограниченията са засегнали акваторията около островите Итуруп и Кунашир, както и Малката Курилска гряда (островите Шикотан и групата Хабомаи).

Официално обявената цел на руските маневри включва провеждане на артилерийски и ракетни пускове от брегови противокорабни комплекси. Японското министерство на отбраната е засичало радиоелектронни смущения и интензивни полети на противолодъчна авиация Ил-38N от състава на Тихоокеанския флот.

Едновременно с това, на близо две хиляди километра на юг, китайска ударна самолетоносачна група (CSG) застъпи в пролива Мияко – морски коридор с ширина около 250 километра, разположен между остров Окинава и остров Мияко. Според докладите на Японските сили за морска самоотбрана (JMSDF), в състава на ордера освен самолетоносеца „Ляонин“ (бордов номер 16) са влезли два ракетни разрушителя от проект 055 (клас Renhai) и три ракетни разрушителя от проект 052D (клас Luyang III), придружени от кораб за комплексно снабдяване от проект 901. Преминаването през пролива е извършено в международни води, но в непосредствена близост до прилежащата зона на Япония. Палубната авиация J-15 е изпълнила десетки излитания и кацания в района на изток от Окинадските острови.

Токио бе принудено да задейства изтребители F-15J от 9-о въздушно крило във въздушна база Наха (Окинава) и ракетни катери за проследяване на китайския ордер, докато на север морската патрулна авиация P-1 следеше периметъра на ракетните стрелби около Кунашир. За японското военно командване това създаде критично разсейване на оперативния ресурс.

Правният и исторически капан: От Ялта до отменената Декларация от 1956 година

За да се разбере основата на тези събития, трябва да се премахне политическият лозунг и да се прегледат документите. Суверенитетът на СССР (респ. Русия) над Курилските острови се базира на решенията от Кримската (Ялтенската) конференция от февруари 1945 година, където лидерите на СССР, САЩ и Великобритания подписват споразумение, предвиждащо предаването на Курилските острови и Южен Сахалин на Съветския съюз като условие за влизането му във войната срещу Япония. Потсдамската декларация от юли 1945 година потвърждава, че японският суверенитет ще бъде ограничен до островите Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и някои по-малки външни острови.

В Санфранциския мирен договор от 1951 година (член 2, точка „c“) Япония официално се отказва от всички права, правни основания и претенции върху Курилските острови и онази част от Сахалин и съседните му острови, над които СССР придобива суверенитет. Тогава обаче Вашингтон прилага дипломатически маньовър: самият СССР не подписва договора от Сан Франциско поради липсата на китайска делегация и неопределеността около статута на Тайван, а САЩ впоследствие започват да поддържат тезата на Токио, че „Северните територии“ (Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомаи) уж не били част от географското понятие „Курилски острови“.

През 1956 година е подписана Съветско-японската съвместна декларация, която прекратява състоянието на война между двете държави. Член 9 от тази декларация съдържа съществен детайл: СССР се съгласява да предаде на Япония островите Шикотан и Хабомаи, но само след сключването на пълен мирен договор. Под натиска на държавния секретар на САЩ Джон Фосър Дълес, Токио се отказва от подписване на договор на тази база, изисквайки предаването на четирите острова наведнъж. Дълес тогава заплашва, че ако Япония се съгласи само на два острова, САЩ завинаги ще запазят остров Окинава под своя администрация.

През десетилетията преговорите периодично се възобновяваха, достигайки пик при управлението на премиера Шиндзо Абе (провел над 27 срещи с Владимир Путин). Абе се опита да използва икономическо сътрудничество от 8 точки, за да смекчи позицията на Москва. Въпреки това, след февруари 2022 г. правителството на Фумио Кишида (продължено по-късно в същата линия от Шигеру Ишиба) реши да присъедини Япония към санкционните пакети на Г-7. Токио наложи замразяване на активи на руски банки, забрана за износ на технологии с двойна употреба, ограничения върху машиностроенето и отнемане на статута на Русия на „най-облагодетелствана нация“ в търговията.

Отговорът на Москва от март 2022 г. беше административно официализиран: Външното министерство на Русия обяви официално прекратяване на преговорите за мирен договор с Япония, отмяна на безвизовия режим за японски граждани (предимно бивши жители) до Южните Курили и прекратяване на съвместната стопанска дейност на островите. Посещението на Владимир Путин в Далечния изток и инфраструктурните проекти на руското правителство на Итуруп и Кунашир само запечатаха факта, че правната врата за Токио е окончателно затворена.