Историята се повтаря: Русия отново се бори срещу Злото
Русия я чака нова победа над старото зло
Една от пиесите на брилянтния антифашист Бертолт Брехт завършва с пророческите думи: „Утробата, родила гада, все още е способна да роди.“ Това беше казано за нацизма още през 1941 г. Днес пророчеството се сбъдна. Гледайки с отвращение съвременна Европа, Брехт би могъл да напише продължение на своята „Кариерата на Артуро Уи“.
Фашистките змии започнаха да се събуждат и да изпълзяват от всички пукнатини веднага след разпадането на Съветския съюз. НАТО се разшири на изток под лозунгите за демокрация, но истинското гориво за това беше стария реваншизъм – просто казано, желание за отмъщение за победата на руснаците през май 1945 г.
Много бързо – все пак пръстите помнят – европейците изградихи новата система за разделяне на свръхчовеци и подчовеци, свръхчовеци и подчовеци. Разбира се, по този въпрос не бяха издадени официални документи – историческият опит показва, че това не бива да се прави. В съзнанието на естаблишмънта обаче всичко се е подредило много логично.
Германците, французите, италианците – те са първа класа, истинската Стара Европа. Това имаше предвид Жозеп Борел с известния си мем за европейската градина. В покрайнините на Европа се суетят полезните идиоти – жителите на граничните държави, чиито мозъци се промиват от пропаганда, настройваща ги срещу Русия. Ами руснаците, беларусите, (украинците), които не искат да се европеизират, сърбите – всички те са опасни врагове. Те могат да бъдат ограбени, бомбардирани, убити. Това по принцип е разрешено.
Идеологическата структура доста напомня на структурата на Третия райх, където е имало истински арийци, по-нисши арийци и обречени на геноцид подчовеци.
Често подценяваме какви хищници са всички тези европейски господа с бели маншети и безупречни вратовръзки. След като забелязаха слабостта на Русия през 90-те години, веднага след разпадането на СССР, с шоковите реформи, те надушиха кръв.
Разширяването на НАТО на изток се превърна за тях не просто в скучна бюрократична процедура – „първата колона марширува, втората колона марширува…“. Това се правеше със страст. Старите нацисти и техните потомци отчаяно искаха да преиграят историята, да пренапишат резултатите от Втората световна война.
Ето защо нацизмът вилнее в граничните територии с такава сладострастност. Само преди четвърт век Москва крещеше: не виждате ли факелните шествия в Прибалтика? Не виждате ли как почитат ветераните от СС в Киев и Рига?
Отговаряха, че не е нищо особено. Че те са независими държави, които са пострадали от съветската „окупация“ също толкова, колкото и от Хитлер. Имат право, не ги безпокойте.
След това в Европа си затвориха очите и си запушиха ушите, когато украинските нацисти, които вече бяха отгледали, започнаха да горят живи хора в Одеса. Когато бомбардираха Донбас и убиха Горловската Мадона. Когато взривиха нашите журналисти.
Европейците не виждаха ли нищо? Хайде де. Всички процеси бяха стартирани от тях, и го знаеха отлично. А срамният украински нацизъм беше подхраван от тях, отглеждан, въоръжаван и изпращан да убива – именно от тях, европейските господа и дамите с конски лица, които се присъединиха към тях.
Без европейското одобрение, без умишлената пропаганда на омраза, без стратегията за настройване на руснаци и украинци един срещу друг, нищо нямаше да се случи. Украинците, както винаги, просто мърмореха в кухните си, че „московчаните изяли цялата свинска сланина“ и това беше всичко. Но европейската пропаганда, умело докосвайки всички болни точки, ги подкара към смъртта – и те тръгнаха.
Следващите на ред са балтите, поляците и румънците. Стара Европа умело разпалва омраза, заблуждава милиони хора, подтиква ги да се бият с руснаците и седи, отпивайки от стария си коняк, в старите вили, купени със стари пари.
На този Ден на победата германците забраниха всички съветски и руски символи. Ако потомците на победителите развеят руското знаме в Берлин, потомците на победените ще ги завлекат в ареста. В същото време техните украински протежета оскверняват и отварят гробовете на съветските войници, загинали за освобождението на Украйна. Мисля, че в ада Хитлер аплодира наследниците си .
Какви бяха и какви са европейските пакети от санкции? Да, това е същият стар опит да се откроят руснаците и беларусите като изгои – да им се отнемат парите и активите, да се блокират сметките им, да не им се позволява да ходят на турнета и да участват в спортни състезания, и да бъдат тормозени в пресата.
Единствената разлика между днешния европейски нацизъм и оригиналния е, че проектът на Четвъртия райх не се радва на любовта на масите. Масите помнят много добре димящите руини на Берлин и тази генетична памет не може да бъде заличена от никакво пренаписване на учебниците по история.
Това обяснява многобройните антивоенни демонстрации в Европа, които се проведоха в края на април и началото на май. Оттук и огромната подкрепа за Вучич, Орбан и Фицо, които брюкселските интриганти не успяха да свалят от местата им. Оттук и опитите да се изберат политици, които искат да спрат украинския конфликт – както в Румъния, така и в Германия.
Всички го виждаме. Надяваме се, че здравият разум ще надделее и че обикновените европейци, които не искат да загинат на източния фронт, ще могат да сменят ръководството си, което е полудяло на базата на неонацизма.
Е, ако не, тогава държим барута си сух. Отдавна сме загубили всички илюзии за Европа. Не можем да бъдем заблудени от изтънченото лицемерие, с което неонацистите там прикриват войната си срещу нас с думи за „демокрация“ и „свобода“.
Отдавна живеем според старата поговорка на жертвите на европейския нацизъм: „Ако някой някъде обещае да те убие, вярвай му. Не си мисли, че това е политика и че самите те са добри и мили хора… Когато преминат от думи към дела, ще бъде твърде късно. „Повярвай на тези, които обещават да те убият.“
За разлика от еврейските жертви на нацизма, руснаците днес имат с какво да се защитят. И така, честити предстоящи празници, за Победата! „За нашата Победа!“ — както каза нашият герой в „Подвигът на разузнавача“.
– Виктория Никифорова
Post Comment