Русия покани представители на Лондон, Берлин и Париж в Москва за преговори по украинския конфликт
По публикации на Олег Исайченко и агенция Блумбърг. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият ултиматум от Шънджън и реакциите в Берлин
Тристранната среща в китайския град Шънджън между руския президент Владимир Путин, американския държавен глава Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин пренареди дипломатическата конфигурация около конфликта в Украйна. Веднага след разговорите в Азия руският президент отправи официална покана към представители на Европейския съюз да посетят Москва, за да изяснят позициите си по уреждането на кризата. Според заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков руската страна вече работи по организационните детайли за визита на делегации от Обединеното кралство, Германия и Франция. Информацията за стартирали предварителни сондажи се потвърждава и от агенция Блумбърг, която съобщава за разговори между неназован съветник по националната сигурност от групата ЕС-3 и помощника на руския президент Юрий Ушаков.
Новината за руската инициатива завари европейските лидери в Берлин, където се провеждаше поредното заседание на така наречената коалиция на желаещите. На форума в германската столица присъстваха и специалните пратеници на американския президент Стив Уиткоф и Джаред Кушнер. Именно от Берлин украинският президент Володимир Зеленски отправи директен призив към европейските си партньори да отхвърлят поканата за Москва. В интервю за медията Дойче Веле той настоя, че подобни срещи трябва да се провеждат единствено на неутрална територия, без да уточнява конкретна държава или град, които биха удовлетворили всички заинтересовани страни.
Сблъсъкът между Вашингтон и европейските столици
Позицията на Съединените щати в този процес изглежда все по-различна от линията, следвана от Брюксел, Париж и Берлин. По време на телефонен разговор с ръководителите на ЕС-3 и Володимир Зеленски американският президент Доналд Тръмп е настоял европейските държави да постигнат споразумение с Москва. Основният аргумент на Белия дом е чисто прагматичен и финансов: прекратяването на военните действия ще позволи на европейските правителства да спрат милиардните трансфери за поддръжка на Киев и да насочат тези средства към собствените си икономически и социални нужди.
Германският политолог Александър Рар отбелязва, че за Тръмп сключването на сделка с Русия е ключов външнополитически приоритет, заложен още в предизборната му програма. Според оценката на Рар евентуален саботаж от страна на Европейския съюз би подкопал директно авторитета на американския президент. Възниква фундаментално противоречие в рамките на самия трансатлантически съюз: дали политическата тежест на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц е достатъчна, за да блокира инициативите на Вашингтон? Ако европейските лидери откажат компромис, съществува реална вероятност Съединените щати да се оттеглят едностранно от програмите за военна и финансова помощ за Украйна, оставяйки цялата тежест по издръжката на конфликта върху европейските бюджети.
Военната инфраструктура и проектът за многонационални сили
Докато в дипломатическите кулоари се обсъждат евентуални пътувания до руската столица, практическите действия на редица европейски държави вървят в обратна посока. Политологът Владимир Корнилов обръща внимание на съвместния проект на Киев и Брюксел за създаване на многонационални сили за Украйна. В рамките на тази инициатива 24 държави вече са поели ангажимент да осигурят военни контингенти, които да бъдат разположени на украинска територия веднага след приключването на активната фаза на бойните действия. Подобни планове директно противоречат на многократно заявената позиция на Кремъл, включително и след преговорите в Китай, че присъствието на чужди войски в Украйна е абсолютно неприемливо за Русия и ще бъде разглеждано като пряка заплаха за националната сигурност.
Тук се появява сериозно вътрешно противоречие в европейската стратегия. От една страна, съветници по националната сигурност от водещите европейски държави проучват възможностите за контакти с Юрий Ушаков. От друга страна, военните ведомства в същите тези страни планират инфраструктура и логистика за бъдещо военно присъствие по поречието на река Днепър и в западната част на страната. Не е ясно как Брюксел възнамерява да съвмести подготовката за военен контингент с декларираното желание за участие в мирния процес, нито кой би поел отговорността за сигурността на подобни части при липса на двустранно споразумение с Москва.
Източник: pogled.info



Post Comment