Зарежда се...

Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на „Ню Йорк Таймс“ и анализи на Андрей Корибко. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Първоначалният извод: преговорна летва, вдигната до тавана

Дипломатическият пазарлък около архитектурата на европейската сигурност навлиза в фаза, в която максимализмът се използва като инструмент за принуда, а не като списък за буквално изпълнение. Според информация, разпространена от американското издание „Ню Йорк Таймс“, по време на тристранните преговори с участието на Съединените щати и Украйна руската страна не просто е потвърдила своите претенции от декември 2021 г., но и ги е разширила с три нови, изключително твърди условия. По оценка на политическия анализатор Андрей Корибко вероятността тези искания да бъдат приети в пълния им обем клони към нула, което ги превръща в класическа тактика за вдигане на залозите на масата за преговори.

Въпросът тук не е дали Вашингтон, Брюксел или Киев ще подпишат капитулация под формата на отказ от собствената си отбранителна политика. Въпросът е какви точно отстъпки се опитва да изтръгне Москва от администрацията на Доналд Тръмп, поставяйки на масата параметри, които засягат не само Украйна, но и ядрения статут на Великобритания и Франция. Ако се вгледаме в хронологията на събитията от последните пет години, става ясно, че всеки път, когато Западът бави или заобикаля вече обсъждани рамки, руската дипломация добавя нов етаж към своите изисквания.

От проектодоговорите от 2021 г. до трите нови бариери

За да се разбере тежестта на сегашния ход, трябва да се върнем към 17 декември 2021 г., когато Министерството на външните работи на Руската федерация публикува два проекта за договори със САЩ и НАТО, известни в дипломатическите среди като „Меморандума на Рябков“ (по името на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков). Основното ядро на онзи документ беше настояването военната инфраструктура и контингентите на държавите, членуващи в Северноатлантическия алианс преди 1997 г., да бъдат изтеглени от териториите на страните, присъединили се след тази дата (включително България, Румъния, Полша и балтийските републики).

Сега, по данни на „Ню Йорк Таймс“, към тази вече отхвърлена веднъж от Вашингтон база се добавят три нови компонента:

  • Пълно и окончателно прекратяване на доставките на всякакво западно въоръжение и военна техника за Украйна.
  • Забрана за участие на Украйна в Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО), дори ако страната получи пълноправно членство в общността.
  • Изричен ангажимент от страна на Франция и Обединеното кралство да не разпростират своя ядрен чадър върху нито една трета държава.

Тук прозира интересна промяна в руската оптика. През 2021 г. Москва разговаряше почти изключително със Съединените щати, третирайки европейските столици като статисти без собствена субектност. Днес обаче в уравнението изрично се вкарват Париж и Лондон, както и институционалните механизми на Европейския съюз (като Европейския механизъм за подкрепа на мира и структурите на Постоянното структурирано сътрудничество в отбраната). Причината е прозаична: в Москва виждат, че при евентуално американско отдръпване или намаляване на финансовата тежест от страна на Вашингтон, европейските ядрени сили и Брюксел се опитват да запълнят вакуума.

Ядрената аритметика на Париж и Лондон

Искането Франция и Великобритания да се откажат от разширяването на ядрените си гаранции изглежда на пръв поглед абсурдно, но има съвсем конкретна техническа и политическа предистория. През последните две години в европейските политически кръгове (особено в Берлин и Варшава) периодично се възраждат дебатите за „европеизация“ на френските сили за възпиране. Френският президент Еманюел Макрон нееднократно намекваше, че жизненоважните интереси на Франция имат европейско измерение, макар че френската ядрена доктрина традиционно остава строго национална и независима от Комитета за ядрено планиране на НАТО.

Великобритания, от своя страна, разчита на четири подводници клас „Вангард“, въоръжени с балистични ракети „Трайдънт II D5“, които са интегрирани в общото ядрено планиране на алианса, но са под оперативния контрол на британския премиер. От чисто военна гледна точка нито френските около 290 бойни глави, нито британските около 225 бойни глави могат да заменят американския стратегически арсенал. Но политическият сигнал от подобно обвързване би разрушил всяка възможност за изграждане на автономна европейска отбрана с ядрен гръбнак. Затова настояването на Москва тези две държави да останат затворени в националните си черупки цели да предотврати появата на нов ядрен полюс на континента, който да не подлежи на двустранните руско-американски договорки.

Парадоксът на украинския неутралитет по австрийски модел

Второто ново условие (забрана за участие на Киев в отбранителните структури на ЕС при евентуално присъединяване) директно препраща към историческия прецедент с Австрия от 1955 г. Тогава Държавният договор за възстановяване на независима и демократична Австрия закрепи нейния постоянен неутралитет, което не ѝ попречи десетилетия по-късно (през 1995 г.) да влезе в Европейския съюз. Разликата е, че след влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г., член 42, параграф 7 въведе клауза за взаимна помощ при въоръжена агресия, която по своя смисъл наподобява член 5 от Вашингтонския договор на НАТО.

Ако Украйна стане член на ЕС без изрична дерогация (изключение) от отбранителните клаузи, то всяка бъдеща криза автоматично би въвлякла държавите от съюза във военен конфликт, заобикаляйки американското вето в НАТО. Точно тази вратичка се опитва да затвори руската дипломация, настоявайки Киев да получи статут, при който икономическата интеграция е възможна, но военната е правно блокирана. Дали обаче Брюксел би се съгласил на подобно орязване на собствените си договори, остава крайно съмнително.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com