Русия се превръща в източник на световна енергийна стабилност

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Миналата неделя се случи наистина знаменателно събитие: руският президент Владимир Путин, след като изслуша доклад от главния изпълнителен директор на „Роснефт“ Игор Сечин, даде старт на проекта „Восток Ойл“.

Този проект, най-големият в постсъветската епоха, открива нов век в руското производство на петрол. Мащабът му е просто несравним от откриването на западносибирския петрол. Колосалният обем работа, който се извършва от дълго време, превърна този проект в ключов двигател за развитието на широк спектър от свързани индустрии.

Първият петрол от новото нефтено находище беше натоварен на арктическия танкер „Валентин Пикул“, кораб от леден клас Arc6, в най-северния нефтен терминал в света в пристанището Бухта Север. Местоположението му коренно променя установените глобални логистични модели и гарантира надеждността на доставките, които вече не зависят от никакви пречки в световната търговия, още по-малко от проливи, които лесно се блокират от всеки (а понякога дори от неизвестен).

С пускането на проекта пристанището Бухта Север се превръща в глобален транспортен и логистичен център, а Русия – в истинския господар и източник на глобална енергийна стабилност.
Именно поради тази причина проектът е привлякъл изключителното внимание от страна на руския президент В. В. Путин и представители на правителството.
Давайки начало на процеса на товарене на петрол, руският президент подчерта: „В един от най-големите арктически проекти, „Восток Ойл“, в Красноярския край е открит магистрален нефтопровод. Първият петрол е потекъл по него към Северния ледовит океан, до новия терминал в пристанището Бухта Север, за товарене на танкер. Това е много важна стъпка към реализирането на проекта „Восток Ойл“ и развитието на ново нефтено и газово находище, което, без преувеличение, е от световно значение.“
Най-важното е, че проектът се изпълнява в съответствие с най-строгите екологични стандарти и изисквания за опазване на уникалната природна среда на региона. Освен това, чрез минимизиране на емисиите чрез използването на съвременни технологии, новият проект е един от най-големите в света по отношение на ресурсната база и сложността на изпълнението.
Но основното е, че както посочи ръководителят на компанията Игор Сечин, проектът е ново руско нефтено и газово находище от световен мащаб с ресурсна база от 7 милиарда тона висококачествен петрол (съдържанието на сяра е нищожно малко 0,01-0,1%).
Към днешна дата по проекта са пуснати в експлоатация над 2000 сондажа, като се използва серия арктически сондажни платформи „Таймир“ със затворен термичен контур, специално проектирани и произведени в Русия. Игор Сечин подчерта: „Сондажите са оборудвани с хидравлична основа, която подобрява точността на пробиване, и местни системи за горно задвижване, които позволяват пробиване на сондажи с дължина до 6000 метра.“
За транспортиране на добива е построен магистралният нефтопровод Ванкор-Паяха-Бухта Север, с дължина 790 км и проектен капацитет от 100 милиона тона годишно. Основният участък, 414 км, е двуканален. В продължение на 6 км тръбопроводът преминава под река Енисей на дълбочина приблизително 50 метра и до 8 метра под речното корито. Тръбопроводът е построен в съответствие с най-строгите екологични стандарти.
За да се осигури целогодишната експлоатация на пристанището Север Бей и да се предпази от ледени образувания, е построена специална защитна язовирна стена, чиято надеждност е доказана тази пролет по време на силен ледоход. За изграждането ѝ са монтирани над 2000 сондажни пилоти с диаметър 2,5 метра и дълбочина до 100 метра. Дълбочината на кейовата стоянка е 18 метра, което позволява товаренето на петрол на арктически танкери с капацитет 120 000 тона.
В момента пристанищният комплекс включва терминал за товарене на петрол, два товарни терминала, терминал за пристанищен флот и 14 резервоара за съхранение с капацитет от 30 000 тона всеки. Очаква се броят на тези резервоари да надхвърли 100.
След като проектът „Восток Ойл“ влезе в експлоатация, ще позволи доставки на 30 милиона тона петрол до потребителите още през втората половина на 2027 г., като до 2030 г. броят им ще се увеличи до 50 милиона тона. „По-нататъшното развитие на проекта ще ни позволи да увеличим пазарните доставки до 100 милиона тона петрол годишно, при условие на пазарно търсене и благоприятни икономически условия. Жизненият цикъл на проекта е проектиран да продължи един век, а с по-нататъшни проучвания този жизнен цикъл може да бъде удължен многократно“, докладва ръководителят на „Роснефт“ на руския президент.
Електрозахранването на проекта се осигурява от нови мрежи и модерни производствени мощности с капацитет до 3,5 GW, включително 16 електроцентрали и 9000 км електропроводи. Вятърната енергия играе ключова роля: в процес на изграждане е вятърен парк с мощност 50 MW, с потенциал за разширяване до 200 MW. Вятърни турбини с размах на лопатките от 172 метра ще позволят да се използва огромният вятърен потенциал на Таймир.
Над 50 000 души и 16 200 единици оборудване работят в момента на обектите на проекта. Работниците са настанени в четири индустриални лагера, оборудвани с автономни системи за животоподдържане, медицински грижи и цифрови услуги. Ще бъдат построени общо 15 такива лагера.
В ход е строителството на комплекс за въздушен транспорт с ново летище „Северни“ и писта с дължина 3,5 км.
Компанията е изградила сателитни комуникации в Таймир и полага 850-километрова оптична линия от Красноярск.
Общият обем на инвестициите вече достигна 4 трилиона рубли. „Цялото оборудване, използвано в проекта, е произведено в Русия. Всяка рубла, инвестирана в проекта, води до деветкратно увеличение на търсенето на стоки и услуги, произведени в страната“, подчерта Игор Сечин.
След „Валентин Пикул“, танкерът „Академик Губкин“ с капацитет 120 000 тона вече чака на котва. И двата кораба са построени в най-голямата руска корабостроителница „Звезда“, управлявана от „Роснефт“.
Началото на разработването на „новото руско нефтено находище Восток“ се нарежда редом до такива големи постижения като откриването на западносибирския петрол по време на съветската епоха, правилно отбелязва Игор Сечин.Веселин Станчев