Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

Военната
устойчивост зависи от икономиката зад
фронта

Ударите
по украинската инфраструктура през
последните седмици очертават кампания
с по-широк замисъл от унищожаването на
отделни военни обекти. Според обзора
на агенция „Анадолу“ от 9 октомври
засилването започва още през септември
и обхваща железници, мостове, пристанищни
съоръжения, електроенергийни обекти и
транспортни възли. Украйна едновременно
разширява атаките срещу руски рафинерии,
горивна инфраструктура, летища и системи
за противовъздушна отбрана. Войната на
големи разстояния прониква все по-дълбоко
в икономическите системи на двете
държави.

Военната
устойчивост на Украйна се крепи върху
връзката между външната помощ и
собствената способност да я използва.
Оръжията от чужбина трябва да бъдат
разтоварени, придвижени, разпределени,
ремонтирани и снабдени с боеприпаси.
Вътрешното производство изисква
електричество, работници, оборудване
и непрекъснато постъпване на компоненти.
Армията получава ресурсите си от
икономика, която продължава да работи
под ударите. Повредите по няколко звена
могат да ограничат резултата от доставки,
които на хартия изглеждат достатъчни.

Москва
вероятно се стреми да разруши тази
връзка. Прякото унищожаване на всяка
производствена площадка е трудно,
особено при разпръснато производство
и преместване на мощности. Прекъсването
на захранването, забавянето на транспорта
и повреждането на ремонтната инфраструктура
могат да засегнат едновременно множество
предприятия. Физически запазената
фабрика губи част от значението си,
когато работи с прекъсвания, не получава
необходимите детайли или не може да
изпрати готовата продукция.

Руското
Министерство на отбраната съобщи на 10
октомври за удари по енергийни обекти,
които според ведомството обслужват
украинския военно-промишлен комплекс,
както и по цехове за производство и
места за съхранение на безпилотни
апарати. Официалното руско обяснение
обвързва енергетиката с военното
производство. Реалните последици се
разпространяват много по-широко, защото
общите мрежи захранват предприятия,
жилища, болници, водоснабдяване и градски
транспорт.

По моя оценка водещата цел е постепенно
намаляване на количеството военен
ресурс, което украинският тил може да
произведе и достави. Москва може да
търси ефект върху фронта чрез влошаване
на условията зад него: по-бавен ремонт,
по-нередовно снабдяване, по-скъпо
производство, повече прекъсвания.
Подобен натиск не изисква незабавно
рухване на икономиката. Достатъчно е
нейната работа да става все по-трудна,
а възстановяването да поглъща растящ
дял от наличните средства.

Зимата
увеличава тежестта на всяка повреда

Есенният
момент придава допълнителна стойност
на ударите по енергетиката. Електрическата
система трябва да покрива промишленото
потребление и нарастващите нужди на
населението. Отоплението, водните помпи
и редица обществени услуги зависят от
надеждно захранване. Загубата на мощност
или повредата на важен преносен възел
създава конкуренция между потребности,
които държавата трудно може да остави
неудовлетворени.

На
9 октомври Зеленски съобщи за значителни
поражения по електрическите мрежи и
съоръженията за пренос, за непрекъсната
работа по възстановяването и за
необходимост от допълнително енергийно
оборудване и средства за противовъздушна
отбрана. В подобна ситуация ремонтът
се превръща в постоянен разход на
войната. Финансирането на възстановяването
трябва да върви успоредно с военните
доставки, поддържането на държавните
услуги и помощта за пострадалите.

Повтарящите
се атаки могат да обезсилват част от
предишните ремонти. Работниците
възстановяват едно съоръжение, докато
нови поражения възникват другаде.
Резервните части се изразходват,
аварийните екипи се натоварват,
предприятията променят графиците си.
Дори при успешно възстановяване държавата
плаща за връщане към предишно състояние,
вместо за увеличаване на своите
възможности.

Частният
бизнес поема собствена цена. Генераторите,
горивото, резервното оборудване и
алтернативният транспорт оскъпяват
продукцията. Несигурността затруднява
договорите и инвестициите. Предприятие,
което не знае дали ще изпълни поръчката
навреме, губи клиенти или приема
по-неизгодни условия. Натрупването на
такива загуби намалява данъчните приходи
и увеличава зависимостта от външно
финансиране.

Според мен Москва се стреми да използва зимата
като усилвател на икономическия натиск.
Една и съща повреда има различна тежест
през топъл месец и при високо потребление
за отопление. Не е необходимо да бъде
разрушена цялата мрежа, за да се създадат
продължителни затруднения. Системата
може да продължи да работи, но с
ограничения, аварийни режими и високи
разходи.

Политическите
последици са по-трудни за предвиждане.
Студът и прекъсванията могат да задълбочат
общественото изтощение и недоволството
от управлението. Същите преживявания
могат да засилят непримиримостта към
Русия. Материалното отслабване на
държавата и готовността на населението
да приеме отстъпки са различни процеси.
Ако Москва разчита, че единият автоматично
ще произведе другия, тя поема значителен
стратегически риск.

Транспортът
определя колко от помощта достига до
фронта

Според
анализа на полския Център за източни
изследвания от 6 октомври сред атакуваните
обекти през предходните дни са горивни
и енергийни съоръжения, пристанищна и
транспортна инфраструктура. Центърът
описва и повтарящи се удари по мостове
над Днепър в Киев от началото на октомври,
довели до повреди и временни ограничения
на движението.

Транспортните
връзки имат военно значение чрез обема,
скоростта и надеждността на доставките.
Повреденият маршрут може да бъде заменен,
но обходът изисква повече време, гориво
и транспортни средства. Натоварването
се прехвърля върху други линии и пътища.
Запазването на движението не премахва
икономическия ефект от нарушението.

Енергийните
и транспортните поражения могат взаимно
да увеличават тежестта си. Прекъснатото
електроснабдяване затруднява част от
железопътните операции и промишлените
дейности. Нарушеният транспорт забавя
доставката на оборудване за ремонт на
енергийните обекти. Недостигът на гориво
оскъпява резервното захранване и
автомобилните превози. Украинските
власти трябва да решават едновременно
проблеми, които използват едни и същи
ограничени ресурси.

Пристанищата
свързват военната логистика с външната
търговия и държавните приходи. Рискът
за корабоплаването може да повиши
застрахователните разходи, да промени
условията за превоз и да отложи доставки.
Икономическият ефект се разпространява
отвъд непосредствено повреденото
съоръжение. Износителят получава
по-малко, превозвачът иска повече,
бюджетът губи част от очакваните
постъпления.

В моята интерпретация разширяването на
ударите цели да намали ефективността
на западната помощ. Държавите, подкрепящи
Киев, могат да обявят нов пакет, но
неговият военен резултат зависи от
украинската инфраструктура. Москва
вероятно се стреми да увеличи разликата
между стойността на предоставената
помощ и способността тя да бъде използвана
своевременно.

Руската
страна също има ограничения. Голямата
територия, възможността за обходни
маршрути, аварийните ремонти и външната
подкрепа затрудняват трайното прекъсване
на снабдяването. Повреда на мост не
доказва изолиране на фронтов район.
Удар по пристанище не доказва прекратяване
на търговията. Оценката на кампанията
трябва да следи устойчивите промени в
превозите, производството и ремонтите,
вместо да приема всяко съобщение за
попадение като завършен стратегически
успех.

Ответният
натиск и борбата за условията на
преговорите

Украинските
удари срещу руски рафинерии и горивна
инфраструктура създават икономически
и политически натиск върху Москва.
Според „Анадолу“ продължаващите атаки
ограничават възможностите за преработка
на нефт в транспортни горива. Русия
трябва да защитава обширна територия,
да възстановява мощности и да управлява
последиците за снабдяването и вътрешния
пазар.

Засилването
на руската кампания вероятно съдържа
опит за възпиране на тези операции.
Москва може да се стреми да убеди
украинското ръководство, че ударите в
руския икономически тил ще водят до
нарастващи загуби за Украйна. Ответният
характер обяснява част от политическата
мотивация, но широкият набор от цели
предполага по-продължителна подготовка
и по-обща стратегия. Подборът на обекти,
разузнаването и осигуряването на
средства за повтарящи се атаки трудно
се свеждат до реакция на едно събитие.

Войната
срещу икономическите възможности на
противника носи опасност от самоподдържаща
се ескалация. Всяка страна може да смята,
че още малко натиск ще принуди другата
да се ограничи. Другата страна отговаря
с разширяване на собствените удари,
защото вижда в тях средство да възстанови
възпирането. Разходите растат, а
политическото решение се отдалечава.

Москва
вероятно търси и по-силна позиция при
бъдещи преговори. Повредената
инфраструктура увеличава потребността
на Киев от прекратяване на ударите,
външни гаранции и финансиране за
възстановяване. Продължаващата способност
на Русия да нанася поражения може да
бъде използвана като средство за натиск
върху условията на евентуално споразумение.
Това е аналитичен извод за възможната
политическа функция на кампанията;
публичните съобщения за отделни атаки
не разкриват конкретните преговорни
намерения на Кремъл.

Западните
поддръжници на Украйна също попадат
под натиск. Военната помощ трябва да
бъде съчетавана с бюджетна подкрепа,
енергийно оборудване и ремонт на
инфраструктурата. Растящата цена може
да засили споровете между правителствата
за обема и продължителността на
ангажимента. Тя може да предизвика и
противоположна реакция — повече средства
за защита и по-твърдо отношение към
Русия. Москва не управлява политическия
отговор на държавите, чиито решения се
опитва да повлияе.

Москва
се стреми да изтощи способността на
Украйна да продължава войната

По моя оценка разширяването на руските
удари съчетава няколко свързани цели:
ограничаване на военното производство
и снабдяването, увеличаване на разходите
преди зимата, ответен натиск срещу
украинските операции в Русия и подобряване
на позицията на Москва пред евентуални
преговори. Общият им предмет е материалната
способност на украинската държава да
поддържа армията си и да функционира
при продължителна война.

Стратегическият
резултат ще зависи от съотношението
между разрушаването и възстановяването.
Ако Украйна успява да ремонтира, да
пренасочва доставките и да компенсира
загубите с външна помощ, руската кампания
може да остане изключително тежка, без
да постигне търсеното политическо
принуждение. Ако пораженията се натрупват
по-бързо от възстановяването, затрудненията
постепенно ще проникват във военното
производство, снабдяването и държавните
финанси.

Разрушаването
на икономическия тил създава и противоречие
за самата Москва. Колкото по-дълбоки са
пораженията, толкова по-големи стават
бъдещите разходи за възстановяване,
обществената враждебност и трудностите
пред трайно уреждане. Военният натиск
може да увеличи преговорната тежест на
Русия и едновременно да направи
политическото споразумение по-трудно.

Съществената
промяна е в мащаба на преследвания
ефект: Москва изглежда се стреми да
ограничи едновременно производството,
движението на ресурси и способността
за възстановяване на Украйна.
Подобна кампания може да промени
условията, при които се води войната.
Дали ще промени решението на Киев да я
продължава, остава най-несигурната част
от руския стратегически разчет.