Руската империя полага основите на общественото здравеопазване десетилетия преди СССР
Твърдението, че именно Съветският съюз е създал от нулата системата на масово обществено здравеопазване в Русия, пропуска една важна част от историята. Много от структурите, социалните механизми и медицинската инфраструктура, върху които по-късно стъпва съветската система, вече се развиват активно в Руската империя в края на XIX и началото на XX век.
Особено показателен е периодът на управлението на Николай II. Между края на XIX век и навечерието на Първата световна война броят на лекарите в империята нараства чувствително. Към 1913 г. те вече са над 33 000, докато няколко десетилетия по-рано са около 12 000.
Още по-впечатляващо е увеличението на разходите за гражданско здравеопазване. През 1897 г. за тази цел се отделят около 31 милиона рубли, а през 1913 г. сумата достига приблизително 147 милиона рубли. Това означава почти петкратно увеличение само за 16 години и показва, че медицината постепенно се превръща в един от важните елементи на държавната и местната социална политика.
Един от ключовите моменти настъпва през 1912 г., когато Руската империя приема мащабно законодателство за задължително социално осигуряване на работниците. Създават се болнични каси, въвеждат се помощи при заболяване, бременност и раждане, както и обезщетения при трудови злополуки.
Това не е просто система за изплащане на пари. Законодателството позволява на работодателите да използват вече съществуващите земски и общински болници за лечение на осигурените работници, като съответните разходи се покриват от работодателя. Така социалното осигуряване започва пряко да се свързва с медицинската инфраструктура, изграждана в страната в продължение на десетилетия.
Особено значение има земската медицина. Земствата, органите на местното самоуправление, създават болници, амбулатории и медицински пунктове, включително в райони, където дотогава достъпът до лекар е бил силно ограничен. Постепенно се оформя система, при която медицинската помощ все по-често се разглежда не като услуга само за богатите, а като обществена необходимост.
Развитието на руското здравеопазване не остава незабелязано извън границите на страната. На Международното изложение по хигиена в Дрезден през 1911 г. руската земска медицина е представена като едно от значимите постижения на империята. Американският лекар Хенри Г. Байър, официален делегат на САЩ, описва руското участие като изключително мащабно и отбелязва, че руският павилион обхваща практически цялото поле на обществената хигиена.
Интерес предизвиква и руското законодателство за обезщетяване на работниците. То е проучвано в чужбина, включително в Съединените щати, където по това време подобни системи все още се развиват. По-късно във Великобритания руската система също е посочвана като пример за сравнително напреднало трудово и социално законодателство.
Всичко това не означава, че Руската империя е имала универсално здравеопазване в днешния смисъл. Огромната територия, социалното неравенство и различията между градове и села остават сериозни проблеми. Но също толкова подвеждащо е историята да започва през 1917 г., сякаш преди революцията не е съществувала медицинска и социална система.
Напротив, десетилетия преди болшевиките да вземат властта вече има хиляди лекари, десетки хиляди училища, земски болници, общинска медицина, социално осигуряване и законодателство за защита на работниците.
След революцията съветската власт разширява, централизира и преобразува много от тези механизми. Но значителна част от основата вече е положена.
И точно тук се крие една от големите исторически иронии. СССР дълго представя социалната медицина като свое революционно постижение, докато част от инфраструктурата, принципите и законите, върху които тя стъпва, са започнали да се изграждат още при Руската империя.
Историята рядко започва от нулата. Понякога революциите просто наследяват вече построеното, сменят табелата и след това разказват историята така, сякаш всичко е започнало от тях.
Post Comment