Руските герои, които спасяват хора: Тихият подвиг на Ирина и Михаил

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Жената с бялата каска с червен кръст е московчанката Ирина Леонова.

Мъжът на третата снимка е Михаил Рязанцев, драматург.

Общото между двамата е доброволчеството.

Ирина е от Москва и възторжените гласове около нея са ѝ предричали голяма научна кариера и близко израстване до професура.

Рязанцев е трайно свързан с Мариуполския театър.

Ирина едва преживява Ковид и след това взема решение да спасява хора. Затова става доброволка в болница и едновременно с това започва да учи за медицинска сестра. Така бъдещата професорка буквално се прехвърля в друго битие.

Рязанцев се е занимавал само и единствено с театър, докато не идва Ковид. Безпомощно гледа как от тежкия вирус угасва майка му. Влиза като доброволец, за да помага на буквално припадащите от работа медицински екипи, спящи по петнайсетина минути из коридорите.

Общото между двамата е, че сега всеки от тях по своему работи във военна болница.

Ирина постъпва на работа като медицинска сестра в Патриаршеската милосърдна служба на фронта. Приема ранени, обслужва ги, слага дори памперси, за да им е по леко. Заедно с това обикаля в съответното населено място, където временно се разполага Патриаршеската медицинска служба, за да носи хранителни продукти, дрехи, лекарства и помощи.

Досега е работила като медицинска сестра и санитарка във военните болници в Мариупол, Херсон, Донецк, Луганск и Белгород.

Сега е в Горловка и обикаля при семейства в тежко положение, при деца без дом и покрив, във временни общежития.

На втората снимка е с младия Тимофей, загубил от премръзване и двата си крака и пръстите на двете ръце. Живее само с инвалидна количка, затова когато свърши работният ѝ ден, тя идва и го извежда на разходка. През пролетта навярно ще уреди да го изпратят на море. Той мечтае за топъл пясък.

Михаил сега работи като санитар в болницата. Пренася носилки с болни и ранени, превързва, успокоява, облича и преоблича. Делнични работи, никакъв героизъм. Но ако го няма него на това място, неговите грижи и усилия ще липсват на болните и ранените. Затова е тук. Няма други по важни проблеми. Най важното е да спасяваш хора, дори когато тичаш, грабнал с две ръце носилката с тяло, от което изтича кръв.

Войната ни промени, казва Ирина. Тя накара много хора коренно да променят съдбата си. Тук имаме доброволци, бивши светила в математиката, химията, изкуството. Но те са дошли, за да спасяват и да виждат с очите си как се връща животът в един или друг човек, в тялото на мъж, жена или дете.

Ние окончателно променяме живота си. Тръгваме по нов път. Някои от нас тук създават семейства и вървят рамо до рамо в изпитанията.

Така мисли и Михаил.

Двама души на фронта. Ирина е известна като Фронтовата фея. Михаил е обичан от всички мариуполски деца, които преди дни са го гледали как с грижа подготвя елхата за тях пред входа на Мариуполския театър и са го нарекли ангелът на Дядо Мраз. След това той отново се е върнал в болницата, където е неговото място.

Това е войната за тези двама души.