Руснаците избраха най-кадърния и не го сменят вече 26 години – това било „диктатура“. Ние въртим 36 год. епродажни некадърници и това било „демокрация“

Руснаците избраха най-кадърния и не го сменят вече 26 години, това било „диктатура“. Ние въртим от 36 години едни и същи продажни некадърници и това било „демокрация“.

Тази реплика, която все по-често може да се чуе в социалните мрежи, събира в две изречения едно от големите противоречия в начина, по който хората гледат на политиката в Русия и България.

Владимир Путин е във върховете на руската власт от края на 1999 г., като през различни периоди е бил президент и министър-председател. За неговите противници това е символ на прекомерна концентрация на власт и на политическа система, в която реалната конкуренция е силно ограничена. За неговите поддръжници обаче дългото управление е доказателство за стабилност, последователност и способност една държава да следва дългосрочна политика, вместо да сменя посоката си през няколко години.

Българската картина е коренно различна. След края на комунистическия режим през 1989 г. страната се превърна в парламентарна република с многопартийна система, избори и редовна смяна на правителства. През последните десетилетия през властта преминаха различни партии, коалиции, служебни кабинети и политически лидери. Официално това е именно един от основните белези на демокрацията, властта да може да бъде сменяна чрез избори.

Но тук идва неудобният въпрос, който задават критиците на българския политически модел: каква е ползата от постоянната смяна на лицата, ако голяма част от гражданите продължават да смятат, че системата произвежда едни и същи проблеми?

Нови партии се появяват с обещанието да разрушат старото статукво. След няколко години част от тях самите вече са обвинявани, че са се превърнали в него. Идват спасители, реформатори, експерти, генерали, професори, бизнесмени и телевизионни звезди. Плакатите се сменят, лозунгите се сменят, коалициите се сменят. Разочарованието обаче периодично се връща.

Точно затова сравнението с Русия е толкова провокативно. То поставя въпроса кое е по-важно за обикновения човек, честата политическа смяна или усещането, че държавата има посока и резултати.

Разбира се, двете системи не могат да бъдат сведени просто до „един добър лидер срещу много лоши лидери“. Демокрацията не означава непременно добро управление, както дългото управление само по себе си не доказва нито компетентност, нито диктатура. Значение имат свободата на политическата конкуренция, институциите, изборите, медиите, съдебната система, гражданските права и реалната възможност властта да бъде контролирана.

Но остава един въпрос, който никаква политическа теория не може да заличи: ако в продължение на десетилетия гражданите сменят управляващите, а после отново се чувстват излъгани, управляват ли наистина чрез своя избор, или просто избират кой следващ да седне на същия стол?

И може би именно затова фразата звучи толкова болезнено за българската политика: в Русия едни виждат прекалено дълго управление, а други стабилност. В България имаме безкрайна смяна на управляващи, но спорът дали държавата действително се променя продължава вече повече от три десетилетия.