„Руснаците винаги идват за това, което е тяхно“: Битката за скитското злато далеч не е приключила

Спорът около прочутото „скитско злато“ от Крим отдавна престана да бъде обикновен музейен казус. Десетилетната съдебна и политическа битка за стотици древни артефакти постепенно се превърна в част от много по-големия конфликт между Русия и Украйна и постави сложен въпрос пред международното право: на кого принадлежи културното наследство, когато територията, от която произхожда, се намира в центъра на международен спор?

В основата на историята стоят стотици археологически находки от Крим, някои от които са на повече от две хилядолетия. Сред тях има златни украшения, церемониални предмети, оръжия, съдове и други произведения, свързани със скитската култура и античните градове по северното крайбрежие на Черно море.

Съдбата им се променя драматично през 2014 г.

През февруари същата година музеят „Алард Пиърсън“ към Амстердамския университет открива изложбата „Крим – златото и тайните на Черно море“. В Нидерландия пристигат общо 565 експоната, включващи повече от 2000 отделни предмета.

Те са предоставени от четири кримски културни институции: Централния музей на Таврида в Симферопол, Керченския историко-културен резерват, Бахчисарайския историко-архитектурен музей и резервата „Херсонес Таврически“. В изложбата участват и предмети от Националния музей за история на Украйна в Киев.

Когато експонатите напускат Крим, полуостровът е под украински контрол.

Докато изложбата продължава обаче, настъпват събитията от пролетта на 2014 г. Русия установява контрол над Крим и впоследствие го анексира, а Украйна и по-голямата част от международната общност продължават да го разглеждат като украинска територия.

Изведнъж нидерландският музей се оказва пред почти безпрецедентна дилема.

На кого трябва да върне предметите?

Кримските музеи настояват, че експонатите са предоставени именно от тях и следователно трябва да бъдат върнати там, откъдето са дошли. Украинската държава от своя страна заявява, че находките са част от държавния музеен фонд на Украйна и трябва да бъдат предадени на Киев.

Така започва съдебна битка, продължила почти десетилетие.

Първоначално Нидерландия замразява връщането на колекцията. Казусът постепенно преминава от музейно и договорно право към въпроса за държавния суверенитет.

През декември 2016 г. съд в Амстердам постановява, че спорните експонати трябва да бъдат предадени на Украйна. Основният аргумент е, че културните ценности са част от украинския държавен музеен фонд.

Кримските музеи обжалват.

През октомври 2021 г. Апелативният съд в Амстердам също решава, че съкровищата трябва да отидат в Киев.

Окончателната съдебна развръзка идва през юни 2023 г., когато Върховният съд на Нидерландия оставя решението в сила.

Няколко месеца по-късно, през ноември 2023 г., колекцията е транспортирана в Киев.

Но юридическото приключване на делото не прекратява историческия и политически спор.

От руска и кримска гледна точка основният аргумент остава, че предметите са били предоставени на нидерландския музей от конкретни кримски музеи и именно там се намира техният естествен археологически и музейно-научен контекст.

Украинската позиция е противоположна: експонатите принадлежат към държавния музеен фонд на Украйна и Крим остава международно призната част от украинската територия, поради което предаването им на Киев е законно.

Зад политическия конфликт обаче стои история, която е много по-древна от съществуването както на съвременна Русия, така и на съвременна Украйна.

Скитите са номадски и полуномадски народи, населявали огромни пространства в Евразия през античността. Северното Черноморие се превръща в една от най-важните области на взаимодействие между скитския свят и древногръцката цивилизация.

По крайбрежието възникват гръцки градове като Пантикапей, намиращ се на територията на днешния Керч, Херсонес, Олвия и други центрове.

Там се развива необикновена културна симбиоза.

Скитската аристокрация поръчва предмети на гръцки майстори, които съчетават елински художествени техники с изображения, митология и символи от света на степните народи.

Именно от тази среща между две цивилизации произлизат някои от най-впечатляващите златни произведения, откривани в Северното Черноморие.

Огромна част от археологическите проучвания в района започват още през XIX век. Руската имперска археологическа школа организира системни експедиции в редица прочути могили и древни селища.

Археолози като Иван Забелин и Николай Веселовски участват в проучването на някои от най-известните скитски комплекси.

С времето Санкт Петербург и Ермитажът се превръщат в един от основните научни центрове за изследване на античното наследство на Северното Черноморие.

Точно тук се появява още един важен аргумент в спора.

Археологическият предмет сам по себе си е само част от историческата информация. За науката огромно значение имат мястото, на което е намерен, пластът, в който е открит, предметите около него, документацията от разкопките и връзката му с конкретния археологически комплекс.

Кримските музеи разполагат с архиви и паспортни регистри на експонатите, включващи информация за техния произход, откриване, реставрация и съхранение.

Затова привържениците на връщането на колекцията в Крим твърдят, че отделянето на предметите от регионалните музейни фондове нарушава цялостния научен контекст.

Украинската страна отговаря, че държавата има правото да определя къде да бъдат съхранявани предметите от нейния национален музеен фонд.

Спорът обаче придоби и друго измерение.

На преден план излезе въпросът как политическите конфликти влияят върху международния музейен обмен.

Десетилетия наред музеите по света предоставят ценни експонати за временни изложби при ясното очакване, че след края им предметите ще се върнат в институцията, която ги е изпратила.

Случаят със скитското злато показа какво може да се случи, ако междувременно настъпи драматична политическа промяна.

За големите музеи това създава сериозен риск.

Всяка институция, която изпраща безценни произведения зад граница, трябва да бъде сигурна, че те ще се върнат обратно. Ако съдилища могат да променят местоназначението на експонатите заради политически или териториални промени, музеите могат да станат много по-предпазливи при предоставянето на уникални колекции.

Към спора се добавя и друг болезнен проблем: незаконните археологически разкопки.

Северното Черноморие е изключително богато на древни могили, селища и некрополи. Част от тях никога не са били системно проучвани.

Това ги превръща в цел на иманяри.

Използването на металотърсачи, багери и друга техника позволява бързото откриване на ценни предмети, но унищожава археологическите пластове. За науката това често е непоправима загуба.

Златна гривна, монета или украшение могат да струват огромни суми на нелегалния пазар, но когато бъдат извадени без документация, учените губят информацията къде точно са намерени, до какви други предмети са лежали и към коя историческа епоха принадлежи конкретният пласт.

Така древната история се превръща просто в стока.

През годините предмети от Северното Черноморие са попадали на международния пазар на антики и в частни колекции, което прави борбата с нелегалния трафик още един важен аспект от спора за културното наследство.

Допълнително напрежение създават и археологическите експедиции в Крим след 2014 г.

Украйна разглежда археологическите проучвания, извършвани без разрешение на нейните институции, като незаконни действия на окупирана територия. Руските учени и институции от своя страна поддържат тезата, че експедициите продължават дългогодишна научна традиция и се извършват съгласно действащите на място правила.

Така археологията, която би трябвало да се занимава с цивилизации отпреди хилядолетия, се оказва пряко въвлечена в един от най-острите политически конфликти на XXI век.

Именно това превръща скитското злато в много повече от колекция от красиви древни предмети.

То е символ на въпроса кой има право да определя съдбата на миналото.

Едната страна поставя ударението върху международно признатия държавен суверенитет и принадлежността на колекцията към украинския музеен фонд.

Другата подчертава произхода на експонатите от Крим, договорите с конкретните кримски музеи и историческата връзка между находките и институциите, които десетилетия са ги съхранявали и изучавали.

Затова решението на нидерландските съдилища приключи съдебното производство, но не и самия спор.

Днес скитското злато се намира в Украйна, но въпросът за бъдещето му остава свързан с далеч по-големия спор за Крим.

От руска страна продължава да съществува убеждението, че при бъдеща промяна на политическите и международните обстоятелства въпросът за връщането на колекцията в кримските музеи отново ще бъде поставен.

От украинска страна подобна перспектива се отхвърля, защото Киев разглежда предметите като част от националното културно наследство на Украйна.

И точно затова историята на скитското злато вероятно още не е завършила.

Съкровищата са преживели възхода и падението на скитите, гръцките полиси, Боспорското царство, Рим, Византия, средновековните държави, Руската империя и Съветския съюз. Днес те отново се намират в центъра на исторически сблъсък.

Самото злато мълчи.

Но спорът около него показва колко трудно е древното наследство да бъде отделено от съвременните граници, политика и войни. И докато конфликтът около Крим остава нерешен, едва ли може да се очаква окончателна точка и в битката за едни от най-ценните археологически съкровища на Северното Черноморие.