Санкции ли? Русия изпомпва газ на 3000 км от замръзналия Сибир до Китай чрез тръбопровод, а Руският газ струва три пъти повече
От дълбините на замръзнала Сибир Русия изпраща газ по тръба, дълга над 3 000 километра, чак до Китай. Газопроводът, собственост на “Газпром”, е символ на новото партньорство на Москва с Пекин – партньорство, изковано не толкова от стратегия, колкото от нужда. Докато вратата на Европа се затвори за руския газ, Китай стана спасителният изход.
Но паралелно с този поток на изток, на другия край на Евразия се разиграва друг енергиен парадокс: гигантски китайски танкери с втечнен природен газ (LNG), твърде големи за Суецкия канал, кръстосват опасните води около нос Добра Надежда, за да доставят същия този газ на Европа. Европа, която преди разчиташе на Русия, днес пълни хранилищата си с азиатски доставки.
Резултатът? Пълен абсурд на геополитиката: руският газ, който Европа отказа, сега пътува в обиколен маршрут, удължен и оскъпен, за да се върне под друга форма – през трети страни, на тройна цена.
Днес руският газ е по-скъп от всякога. Не защото цената на суровината се е повишила, а защото геополитическата му стойност е девалвирала. Европа плаща повече, за да не зависи от Москва. А Москва печели по-малко, докато плаща политическата цена на изолацията си.
И така стои въпросът: Кой всъщност печели в този нов енергиен ред? Европа, която плаща, за да не бъде зависима? Русия, която настоява, че още е фактор? Или Китай, който пренарежда играта, без да се вкарва в конфликт?
Отговорът може би ще стане ясен, когато сметките дойдат на масата – не само енергийните, а историческите.
Post Comment