Санкции срещу Иран и Русия: Поглед от Техеран

По публикации в чужди медии и експертни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Правният раскол в Съвета за сигурност и битката за Резолюция 2231

Административното прилагане на финансови и търговски ограничения традиционно се представя от Вашингтон и Брюксел като универсален инструмент за международно регулиране. За разлика от Москва обаче, срещу която мерките се налагат главно по линия на едностранни решения на САЩ, ЕС и Великобритания, Техеран остава засегнат от сложна система от припокриващи се правни рамки. В центъра на настоящия дипломатически конфликт стои спорът около задействането на т.нар. механизъм Snapback.

Британските, френските и германските дипломатически представителства настояват, че Техеран е нарушил фундаментално поетите ангажименти по Съвместния цялостен план за действие (JCPOA), което според тях дава основание за автоматично възстановяване на отменените преди това санкции на ООН. От своя страна иранската дипломация, подкрепяна официално от Пекин и Москва, контрира, че след едностранното излизане на САЩ от сделката през 2018 г. и липсата на икономическа компенсация от страна на Европа, юридическата валидност на подобни искания е изгубена. Нещо повече — посочва се изтичането на срока на Резолюция 2231, което според ирански и руски експерти окончателно затваря процедурната врата за ООН санкции.

Валутният срив в Техеран срещу лихвения натиск върху Руската централна банка

На практика обаче правните аргументи отстъпват пред суровите показатели на икономическата реалност. Статистически данни за лятото и есента сочат, че годишната инфлация в Иран е достигнала нива от 87,9%, а продоволственият сектор записва поскъпване от над 128%. На свободния пазар неофициалният курс на риала падна до близо 2,35 милиона за един американски долар.

Историята на иранската селскостопанска автономия съдържа специфичен детайл — в страната често се използва терминът „страната на четирите сезона“, визиращ непрекъснатия цикъл на прибиране на реколтата от южните към северните провинции. Въпреки това, днешната хиперинфлация засяга пряко вносните компоненти, фуражите и торовете.

Руският икономически модел показва съвсем различен профил на уязвимост. Въпреки че Руската централна банка поддържа основния си лихвен процент на високи нива, за да овладее ценовия натиск, а Федералният бюджет се изправя пред свиване на петролно-газовите приходи и напрежение във Фонда за национално благосъстояние, мащабът на руския вътрешен пазар предотвратява валутния колапс, видим в Иран.

Танкерни маршрути, дисконти и пределът на второстепенните санкции

Иранският суров петрол продължава да се реализира на международните пазари главно благодарение на китайските частни рафинерии, позиционирани в провинция Шандун. Тази търговия обаче изисква сериозни отстъпки от цената на сорта Brent — понякога между 10 и 15 долара на барел — плюс допълнителни разходи за претоварване от кораб на кораб (STS) в международни води около Малайзия и Сингапур.

Въвеждането на по-строги второстепенни санкции от страна на Министерството на финансите на САЩ (OFAC) срещу регионални банкови институции и корабни оператори допълнително оскъпява превода на средства. Руският износ, от своя страна, разчита на значително по-голям сенчест флот и алтернативни застрахователни схеми, въпреки че и там отстъпките и географското пренасочване към индийски и китайски портове свиват маржа на печалбата.