САЩ изпратиха ясен сигнал към Киев: Вътрешни лица разкриха новите правила на играта. Зеленски изчезнал ли е?
По публикации на „Царград“ и Telegram канала „Жена с коса“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическата география като индикатор за политическа тежест
В международните отношения маршрутът на един правителствен самолет често носи повече информация от съвместното комюнике след срещата. Когато американски емисари излетят от Абу Даби директно към Москва, проведат двучасов разговор в Кремъл, а след това се срещнат с украинския държавен глава не в Киев, а на неутрална територия в Дъблин, протоколът престава да бъде технически детайл.
Според публикация на руското издание „Царград“, позоваваща се на анонимния Telegram канал „Жена с коса“, именно тази последователност от спирки представлява директен политически сигнал от Вашингтон към украинското ръководство. В интерпретацията на руските коментатори заобикалянето на украинската столица означава, че Володимир Зеленски вече не се разглежда от Белия дом като централен субект, чието мнение определя параметрите на евентуално споразумение.
Липсва официално потвърждение от Държавния департамент на САЩ или от Офиса на президента на Украйна (наричан по традиция „Банкова“ по името на киевската улица, където се намира сградата), че изборът на ирландската столица има наказателен или демонстративен характер. От чисто логистична гледна точка летище „Шанън“ и Дъблин от десетилетия служат като стандартна техническа и дипломатическа спирка за трансатлантически полети между Северна Америка, Европа и Близкия изток — за разлика от пътуването до Киев, което след февруари 2022 г. изисква полет до полския град Жешув и десетчасов нощен преход с влак през Пшемишъл.
Само че в политиката логистиката никога не съществува отделно от символиката. От 2022 г. насам посещението в Киев беше задължителен ритуал за всеки западен политик, който иска да демонстрира безусловна солидарност. Когато пратениците на Доналд Тръмп избират да не се качат на нощния влак от Полша, а да привикат или да се засекат с украинския президент в Дъблин — при това непосредствено след като са разговаряли два часа и половина с Владимир Путин в Москва — йерархията на приоритетите става видима без нужда от превод.
Кой води преговорите от името на Вашингтон и защо Абу Даби е в центъра
Съставът на американската делегация, посочен в публикацията — специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер — обяснява механизма на случващото се много по-добре от всякакви конспиративни теории. Нито един от двамата не принадлежи към кариерната дипломация на Държавния департамент, където процедурите, съгласуването със съюзниците от НАТО и формулата „нищо за Украйна без Украйна“ се смятат за аксиоми.
Стив Уиткоф е предприемач в сферата на недвижимите имоти с дългогодишни лични връзки с Доналд Тръмп, чийто подход се основава на директното договаряне между основните собственици на активи, без посредници и без идеологически декларации. Джаред Кушнер, архитектът на Авраамовите споразумения от първия мандат на Тръмп, управлява инвестиционния фонд Affinity Partners, в който ключови вложители са държавните фондове на Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Изборът на Абу Даби като първа спирка преди Москва не е случаен. От 2023 г. насам ОАЕ се утвърдиха като основен логистичен, финансов и разузнавателен посредник между Русия, Украйна и Съединените щати. Под патронажа на президента на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян в Абу Даби бяха договорени десетки размени на военнопленници, а банките и свободните зони в емирството останаха едно от малкото пространства, където представители на санкционирани руски структури и западни финансови и политически емисари могат да се намират в една сграда без автоматични правни последици.
Твърди се в цитираните публикации, че след разговорите в Абу Даби и Москва и Европа, и Украйна са изправени пред „нови правила на играта, които не те определят“. Тази формулировка описва прехода от многостранна коалиционна дипломация (формата „Рамщайн“, срещите на Г-7, конференциите за украинската формула за мир) към двустранен трансакционен модел между Вашингтон и Москва, при който европейските столици и Киев получават вече договорената рамка постфактум. Дали обаче подобен модел е устойчив, ако страните, които трябва да плащат сметката или да подпишат документите на терен, откажат да го приемат?
Източник: pogled.info



Post Comment