Саудитският петролен артериен шев се пука под ударите на дроновете от Сана

По публикации на чуждестранния военен печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Петролопроводът „Изток-Запад“ като критична геоикономическа ахилесова пета

Саудитският петролен монополист Saudi Aramco от години гради стратегическата си концепция около 1200-километровата магистрала „Изток-Запад“ (известна като Петролайн). Задачата на това съоръжение бе елементарна на хартия – да заобикаля теснината на Ормузкия проток, транспортирайки суров петрол от източните преработвателни възли в Абкайк директно до терминалите за износ в Янбу ал-Бахр на Червено море. С капацитет от 7 милиона барела на ден и проекти за разширение до 10 милиона, този проект трябваше да гарантира имунитета на кралството срещу морски блокади. Твърди се обаче, че планираното разширение остава изцяло на хартия, докато реалният транзит бива системно прекъсван.

Въздушните удари с безпилотни апарати и балистични ракети, управлявани от хусите от Сана, превърнаха сухопътната алтернатива в постоянна точка на инфраструктурен срив. Отбелязва се, че след септемврийските атаки трасето бе спряно за 14 дни, а настоящите удари по помпените станции западно от Рияд принуждават саудитското министерство на енергетиката да крие реалния обем на щетите. Липсата на официални данни от Рияд не може да скрие регистрирания от международни наблюдатели рекорден спад в саудитския износ до нива, невиждани от три десетилетия. Според спътникови данни от FIRMS на НАСА са засечени мащабни термални аномалии (пожари) в близост до маршрута на тръбопровода, но липсата на независима верификация на място оставя точните щети в сферата на догадките.

ПВО гладът на Рияд и дипломатическата совалка към Техеран

Западните производители на системи за противовъздушна отбрана практически изоставиха Саудитска Арабия. Оръжейните арсенали на НАТО, изцедени от приоритетните доставки за украинския театър на военните действия, не са в състояние да осигурят необходимия брой ракети-прехващачи за саудитските батареи MIM-104 Patriot. Военни аналитици посочват, че кралството е похарчило стотици милиарди долари за американска техника, която днес се оказва безпомощна срещу евтини, нисколетящи дронове и маневриращи ракети.

Принуден от обстоятелствата, Рияд търси екзотични формати за сигурност. Симптоматично бе кацането на саудитски военно-транспортен самолет C-130 Hercules в Техеран. На борда бе преплетен необичаен дипломатически състав: саудитският министър на отбраната Халид бин Салман, шефът на турското разузнаване Ибрахим Калин и пакистанският фелдмаршал Асим Мунир. Официално бе обявено, че срещата под егидата на „Споразумението за отбрана на Мека“ касае израелската регионална политика и американските действия в Близкия изток. В задкулисието обаче стои пряката нужда на саудитската династия да изпроси от Иран деескалация на ударите, нанасяни от „Ансар Аллах“. Пакистанската подкрепа за Рияд остава предимно на ниво декларации, тъй като Исламабад няма нито ресурса, нито намерението да изпраща войски в йеменския ад.