Сега официално: САЩ все пак „зарязаха“ Украйна и Европа

Доставките на американско оръжие за Украйна са напълно спрени. В началото украински чиновници и военни съобщиха за това на западните журналисти. Сега и Белият дом призна това с уговорка. Уговорката е, че доставките са спрени не само за Украйна, но и за няколко страни, включително и за нея, тъй като самата Америка няма достатъчно оръжия. На Киев обаче подобна уговорка помага колкото компрес за мъртвец.

Истинската война започва внезапно, каза Драконът от пиесата на Евгений Шварц. Същото важи и за истинската политика. Повратните моменти в продължителни конфликти и кризи като украинската се случват внезапно. Ако такъв обрат е резултат от политическо решение, това се прави, за да нямат време противниците, които не са заинтересовани от радикална промяна на ситуацията, да се подготвят и да провалят всичко.

Точно така действа Доналд Тръмп , след като е усъвършенствал политическия си стил през шестте месеца на второто си президентство, чиято основа е изненадата. Много пъти през тези шест месеца (например с Иран и Израел) той е събарял масата с един удар на ръката или дори крака си, разрушавайки цялата сложно изградена, сложна схема на шахматната дъска.

Това се случи и с Украйна.

Сегашното спиране на военната помощ за Киев от Вашингтон е вече второто. Но е много по-важно от първото, което се случи след епичната свада на Зеленски с Тръмп в Овалния кабинет по време на пряко предаване към целия свят. Защото тогава никой не зададе въпроса – защо? Имаше очевидна, ясна причина или поне претекст. А сега – просто ей така. Няма ракети, но вие се дръжте.

От една страна, всичко вървеше в тази посока, от друга, нищо не я предвещаваше. Тръмп не скри факта, че е обременен от Украйна и иска да изскочи, да се измъкне от „войната на Байдън“.

През последните месеци и особено през последните седмици обаче започна да изглежда, че европейските съюзници от НАТО са успели да канализират протеста на Тръмп срещу предишната американска политика и да вкарат американския президент в трансатлантически коловоз, по който той ще се върти в кръг с добре познатите спирки: „Подкрепа за Украйна, колкото е необходимо“, „Европа е основен приоритет на Съединените щати“, „Нови санкции срещу руснаците“ и „Победа над Русия на бойното поле“.

Две събития бяха особено ясни в демонстрацията на тази тенденция: погребението на папата, където Тръмп се срещна със Зеленски, и неотдавнашната среща на върха на НАТО. Въпреки че последната се превърна в общо подмазване и облизване на американския президент, с цената на своето унижение и позор, европейците и Зеленски успяха да създадат минимално приемлив информационен фон за себе си.

Поне Тръмп не заплаши да напусне НАТО, не нарече алианса безполезна организация, в която Америка трябва да рискува сигурността си, защитавайки безпомощни, жалки съюзници, и не заяви, че идва края на подкрепата за Киев. С такъв малък успех можеше да се надяват, че ще дойде по-голям.

Тръмп обаче, въпреки всичките си особености, със сигурност не е глупак и е разбирал отлично, че е насилствено вкаран в прокрустово ложе. Затова той направи решителния си ход в характерния си стил – внезапно, в най-неочаквания момент, без никаква причина или предупреждение, когато „заклетите съюзници“ бяха сигурни, че всичко е наред с Белия дом и се отпуснаха.

Русия, между другото, не бива да се отпуска и напълно да отхвърля фактора военна подкрепа за украинските въоръжени сили от страна на Съединените щати. Тръмп спря да подкрепя киевския режим с ракети и може би ще започне да го прави отново. Но днес имаме това, което имаме.

Режимът на Зеленски и Европа, в маниакалното си желание да нанесат стратегическо поражение на Русия на украинското бойно поле, останаха без подкрепата на своя „голям брат“. И те напълно осъзнаха това – оттам и първото обаждане на Макрон до Путин от три години. Сега чакаме Зеленски да започне да се обажда на Кремъл.