Обикновена Лама или Педелай Лама е гуруто Ивайло Калушев, който остави три трупа с по едим куршум в главите в хижата си край Петрохан и избяга с младеж на 22 г. и едно дете на 15, членуващи в неговата мини мъжка религиозна секта?

Заможно българско семейство е финансирало „Лама Ивайло“ за закупуването на имот в Мексико за 1 млн. лв.

Млад мъж, който в момента живее в малко населено място в Софийска област, е свидетелствал пред разследващите, че е бил част от групата на Лама Ивайло Калушев и е живял с нея в Мексико, пише сайтът Гласове. Мъжът е признал, че майка му е финансирала престоя му със сумата от 150 000 евро, които били платени за обученията по гмуркания, духовно израстване и спелеология. Всичко това се е случило преди повече от 10 години, когато мъжът е бил още непълнолетен. Разкрил е, че в рамките на няколко години е бил в компанията на Калушев и част от убитите при хижа „Петрохан“ мъже, но е успял да се дистанцира от тях и да се прибере обратно в България. Това разкриха пред „Гласове“ отлично информирани източници.

Според тях младия мъж е признал, че в продължение на доста време е имал сексуални отношения с далеч по-възрастния от него Ивайло Калушев, което напълно потвърждава версията и за педофилски елемент в сложния криминален казус. Младият мъж разкрил множество детайли за отношенията в групата и възгледите на Лама Ивайло Калушев, който бил едноличният лидер. Младият мъж обяснил, че макар сексуалните отношения да са започнали, когато е бил още на около 15-годишна възраст, това се е случило доброволно и го е възприел като част от живота си в групата и неговото личностно развитие под менторството на Лама Ивайло Калушев. Обяснено му било, че мъжете са самодостатъчни и за да имат пълноценно израстване, нямало нужда от близки и интимни отношения с жени.

И тримата мъже, намерени мъртви при хижа „Петрохан“ са били несемейни, без партньорки и без деца. Самият Калушев също нямал дете, никой няма спомен някога да е имал връзка с жена. Много рядко през годините, в които е водил номадски начин на живот на различни места в чужбина, в компанията на съмишленици и последователи, в групата му за кратко е имало по една жена.

Нашите източници твърдят, че властите проверяват данни за заможно българско семейство, което също е изпратило детето си на „обучение“ в чужбина, заедно с Калушев и е платило за това сумата от 1 милион лева. С парите Ивайло Калушев купил скъпия имот в Мексико, който бил ползван за школата му. Семейството било изключително притеснено, че след случилото се техният досег с Калушев може да стане обществено достояние, заради това настоявали за строга конфиденциалност.

Според източниците на „Гласове“ бившият интимен партньор на „Лама Ивайло“ обяснил още, че напуснал Мексико, след като отношението към него започнало да се променя. Калушев отделял повече внимание на друго от малолетните и непълнолетни момчета, които били на продължително обучение в Централна Америка – Николай Златков. 23-годишният мъж е в неизвестност от седмица, като за последно е засечен с Калушев и с 15-годишния Алекс Макулев, със скъпия кемпер, собственост на „Лама Ивайло“.

Оказва се, че  по-голямата част от съзнателния си живот 23-годишният Николай Златков е прекарал с Калушев. Младият мъж е оставен при групата на „Лама Ивайло“ от майка му. Родителите на Златков се разделят когато той е на 4 години. След това майка му губи родителите си, изпада в тежка депресия и започва да се увлича по източни религии и медитации. Така открива Ивайло Калушев. Жената и малкия Николай заминават за испанския остров Тенерифе, където по това време „Лама Ивайло“ се е установил. По-късно майката се прибира в България, а синът й заминава с Калушев в Мексико, където между двамата се установява трайна сексуална връзка. Бащата на Николай Златков опитал да го изведе от групата, но без успех. Той също е дал подробни показания. Мъжът бил силно притеснен за живота на сина си и разкрил множество информация за групата на Калушев, която е събрал през годините.
Оказва се, че близостта на Ивайло Калушев и Николай Златков не била тайна за никого от познатите им. Дори в хижа „Петрохан“ имало два огромни портрета – на по-възрастния мъж и на младежа, които били изобразени в цял ръст. Ясен символ за йерархичния им статус в групата им.
Внимателен анализ на случаите, при които момчета на възраст от 10 до 14-15 годишна възраст, но понякога и по-млади, какъвто е казуса с 8-годишния Леон, който прекарва в „Петрохан“ близо година, попадат в групата на Калушев сочи, че поне един от родителите им проявява интереси към психологично усъвършенстване и дори се занимават професионално с това.

Албена Попова, майката на Леон, само преди броени дни е била водещ на „Обучение по интегрално фасилитиране“, а частното училище, в което премества детето си преди три години, оказва се залага изключително много на психологичните образователни подходи при възпитанието на деца. Яни Макулев, бащата на 15-годишния Алекс, който се издирва, заедно с Калушев и Златков, преди 6 години пуска видеа в социалните мрежи, в които рекламира психологични коучинг практики, през които сам е преминал.

Самият Ивайло Калушев представя себе си като ментор и обучител на деца още от 1992-1993 година, когато е навършил пълнолетие. Той е от семейство на интелектуалци – майка – професор, музикален педагог, баща – художник. Отпреди повече от 30 години датират контактите му с бързо формиращата се либерална прослойка у нас, отричаща традиционните източно-православни ценности, лобираща за легализиране на хомосексуалните бракове, претендираща за висока експертност във всички сфери на обществените процеси, монополизирала неправителствения сектор, особено този свързан с реформите в образование, правосъдие, здравеопазване. Заради това не е изненада, че спонсори в последните години на Калушев и групата му и сформираната от тях паравоенна – Национална агенция за контрол на защитените територии, се оказват имена като Васил Терзиев, Саша Безуханова, Атанас Симеонов, а министри от правителството на Кирил Петков като Борислав Сандов и Николай Денков, прокарват лобистки решения и подписват споразумения.

Психология на елита – родителят като „виновник“ и врата към „спасението“ на млади момчета

Психологичният портрет на Ивайло Калушев сочи, че той е изграждал образ на морален коректив, който се позиционира като по-виждащ, по-осъзнат и по-компетентен от родителите, институциите и обществото като цяло. В публичните си изяви – интервюта, собствени текстове, материали, с които презентира дейността си пред обществеността, той държи наставнически тон, който изключва диалог. Светът е представен като дълбоко повреден, родителите като заблудени или неадекватни, а децата като жертви, които спешно трябва да бъдат „спасени“. За подобно „спасение“ на дете Калушев пише и в съобщението до майка си, след което връзката с него се губи.

Калушев е поставял родителите на децата в ситуация на вина. В разговорите си с тях е обяснявал, че ако не променят отношението си към децата им, радикално и незабавно, това може да доведе до увреждането им. С този тип реторика се подкопава неувереността в собствената родителска преценка и е подготвяла почвата за делегиране на отговорност към външен авторитет. Докато е критикувал родителите за тяхното отношение към децата им, той е представял себе си като носител на истината, винаги е подчертавал, че е имал дългогодишен опит в работа с деца и увереност в това, че ще разбира процеси, които другите не виждат. Поставяйки родителите на младите момчета в ролята на виновност, както и в позиция на зависимост от високата експертиза, която той демонстрирал, че има, Калушев ги е убеждавал, че нямат алтернатива, ако искат да осигурят духовно израстване на синовете си – чрез живот в дивата природа, с по-възрастни мъже и прочие.

Всичко това е било засилвано чрез употребата на абстрактен, квази-духовен език, който не формулира конкретни, проверими твърдения, а създава усещане за дълбочина, просветление и „по-висше“ разбиране на реалността. Този език има силен психологически ефект, защото притъпява критичното мислене и прехвърля фокуса от съдържанието към преживяването. Когато подобен език се комбинира с реално влияние върху хора и особено върху деца, той престава да бъде невинен и се превръща в инструмент за внушение и привързване към фигурата на водача.

Ключов момент в изясняването на дейността на Калушев е подчертаното фокусиране върху момчета – тийнейджъри във възрастта между около 10 и 15 години. Това е особено чувствително от психологическа гледна точка. Това е период, в който децата естествено започват да се отделят от родителите си, да търсят идентичност и да се ориентират към външни авторитети.

В такъв контекст всеки възрастен, който системно омаловажава родителите и представя себе си като по-автентичен, по-разбиращ и по-морален ориентир, обективно заема заместваща родителска роля. Това не изисква непременно злонамерени намерения, за да бъде рисково, защото самата структура на отношенията вече е проблематична.

Автор “Гласове”

Свилен Делчев – пещерняк и спелеолог, познавал Ивайло Калушев – описва пред Нова телевизия силно нетипично и странно поведение на Калушев и хората около него. По думите му те не водели социален живот, не поддържали контакти и не участвали в колективни дейности, каквито са традиционни за пещерната общност и особено важни за деца и младежи.

Делчев подчертава, че за разлика от утвърдената практика в спелеологията – която изисква работа в екип, планиране и взаимопомощ – Калушев и неговата група винаги действали сами. Дори след края на експедициите той оставал изолиран, което будело недоумение сред останалите пещерняци.

Особено смущаващ за Делчев е случаят с пещерата „Врелото“ край Боснек, където Калушев и хората му извършвали проучвания, но умишлено криели откритията си от цялата спелеоложка общност – нещо, противоречащо на дългогодишните традиции в този спорт и наука.

Делчев изразява и лична тревога като родител от съдържанието във Facebook страницата на училището, създадено от Калушев. По думите му там има послания, които той намира за плашещи и неприемливи, като например за отдалечаване от родителите и отказ от образование в училище.

Според спелеолога, образът на Калушев, познат от телевизионни формати и филми за оцеляване, показва само малка част от реалността. Делчев смята, че е изключително важно издирващите го органи да изградят детайлен психологически профил.

По думите му, Калушев е човек с умения и подготовка да оцелява дълго време в екстремни условия – включително месеци наред в дълбоки пещери, недостъпни за стандартните спасителни служби.

Според разследващите, убийствата в хижа „Петрохан“ вероятно са извършени на 1 февруари, когато са били чути изстрели. Смята се, че Ивайло Калушев е разполагал с близо 20 часа, за да се изтегли и укрие.

Калушев е подготвял бягство поне от месец, пише „24 часа“, позовавайки се на свои източници. Твърди се, че той имал познати в много държави, с които споделя общи интереси в екстремните спортове и религиозни убеждения. Разполагал е и с имоти в чужбина, като често пътувал до Испания, Румъния и други държави, включително в Азия.

Разследващите срещат отказ от съдействие от близки до него лица в България. Общността около Калушев е описвана като силно сплотена, като никой от тях не вярвал, че той може да е извършил престъпление. Паралелно се проверяват и други версии, включително възможни конфликти в групата, обитавала хижа „Петрохан“.

Важен детайл е, че няма реално издирвано момиче, на което Калушев уж е трябвало да помогне – твърдение, съдържащо се в съобщение до майка му от 1 февруари. 15-годишният син на Яни Макулев не е бил обявен за издирване, което води до самосезиране и проверка от Агенцията за закрила на детето, след като бащата се появява в национален ефир.

Яни Макулев твърди, че тримата издирвани са били в база на Калушев край Синеморец и заявява пълно доверие, че синът му е в безопасност – позиция, споделяна и от други родители на деца, обучавани от Калушев.

Сред ключовите фигури около него е 23-годишният Николай Златков – най-близкият му сподвижник през последните 10 години. Започнал като дете в школата на Калушев, Златков постепенно се дистанцирал от семейството си, станал инструктор по спелеология и е живял в хижа „Петрохан“. През 2022 г. е сред учредителите на сдружението „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (т.нар. планински рейнджъри). Той е ръководил и подземни експедиции в Мексико, финансирани от свързани организации.

Отбелязва се, че онлайн присъствието на Калушев е изчистено – сайтовете, чрез които е рекламирал школите и курсовете си, са свалени още през декември, а в мрежата са останали само стари кадри от експедиции по света.

колко са били добри, или лоши хора. Чудя се и на всички, които реват в един глас, че няма никакви деца! Че това са внушения на Сарафов и всеки, който споменава деца е човек на свинята! И пак ви питам – вие нормални ли сте? Вие родители ли сте? Ако вашето дете е изчезнало преди седмица и нямате връзка с него и информация за него ще се притеснявате ли? Ако то се намира с човек, чиито трима най-близки приятели са убити и той е сред заподозрениете няма ли да искате да знаете къде е и как е? Ще бъдете ли спокойни? Що за хора сте? Що за човек е бащата на изчезналото дете? Ако това са „добрите“ хора, то аз бих се притеснил за моето дете и бих обърнал света, за да си намеря детето без значение с кой е и чий приятел е той и ако това ме прави лош, то значи съм лош човек.

Никога не бих си поверил децата за отглеждане на други хора без да имам контакт с тях, без да знам къде са и как са, дори и това да ме прави лош човек. И не разбирам тези, които го правят колкото и да са добри хора. Или богати хора.

И още нещо – какво прави Сарафов по този случай? Той няма никакви законни функции защото е с изтекъл мандат. Ако е дал някакви разпореждания по случая, на база на които наблюдаващите прокурори са постановили оперативно издирвателни действия, то всички събрани дпказателства може да паднат в съда! Защо Свинята и Мутрата извадиха слугата си от дупката му точно сега, за да се освини и този случай? Вместо да чете табелите на килиите между решетките Сарафов ни кара нас да четем между редовете.

И за финал отново повтарям един от най-важните въпроси имащи отношение и към самите убийства – имало ли сред групата от Петрохан агенти на ДАНС, била е групата под конрола на ДАНС и в оперативна разработка на ДАНС?