Сектата ППДБ: Маркет линкс е на Пеевски и това проучване е фалшиво. Ние сме първа политическа сила, а не Радев

Тази седмица социалните мрежи отново родиха „сензация“ – щом едно социологическо проучване не устройва правилната аудитория, значи то е „купено“, „поръчково“ и задължително „на Пеевски“. Логиката е проста: ако числата не съвпадат с вътрешното усещане на умнокрасивия балон, значи реалността е фалшива.

Според последната истерия, „Маркет линкс“ били нечии, проучването било манипулация, а истината – разбира се – била, че ПъПъДъБъ са първа политическа сила. Не Радев, не някой друг, а точно те. Защото така пише в коментарите под статусите на активисти и така се усеща в коуъркинг пространствата на центъра.

Проблемът е, че избори не се печелят с усещане. Печелят се с гласове. А гласовете идват не само от хората, които четат едни и същи медии, ходят на едни и същи протести и споделят едни и същи мемета. И тук започва драмата – реалността извън балона невинаги изглежда така, както ни се иска.

Всеки път, когато социологията не показва желан резултат, започва лов на вещици. Социолозите са „купени“, агенциите са „на олигархията“, изследването е „нагласено“. Но когато същите агенции дадат удобен резултат – тогава те внезапно стават „реномирани“ и „професионални“. Удобната истина е добра истина, неудобната – заговор.

Истината е по-проста и по-болезнена: обществото е разделено, а подкрепата за всяка политическа сила е колеблива и променлива. Никой не притежава монопол върху „моралното мнозинство“. Да се обявява автоматично, че „ние сме първи, просто ни крият“, е повече психологическа самозащита, отколкото политически анализ.

Ако ПъПъДъБъ наистина са първа сила – това ще се види на избори. Там няма как да се обяви, че урните са „на Пеевски“, ако резултатът не е удобен. Или поне не без да се обезсмисли самата идея за демокрация.

Най-големият проблем не е коя партия е първа в конкретно проучване. Проблемът е, че част от обществото отказва да приеме възможността да не е мнозинство. Това ражда агресия, подозрения и конспирации. А когато политиката започне да се крепи на вяра вместо на факти, разочарованието става неизбежно.

В крайна сметка изборите са единственият арбитър. Всичко друго е шум. И колкото повече шум има, толкова по-малко хора вярват на каквото и да било – включително и на тези, които най-силно твърдят, че представляват „разумната част от обществото“.

Коментари

коментари