„Селското въстание“ през 21-ви век
Фермерските протести се превърнаха в характерна черта на европейската политика, като тракторите ръмжат по градските улици в Холандия, Белгия, Германия, Франция, Полша и Италия в отговор на натиска върху селскостопанския поминък от екологичните разпоредби и други политики отгоре надолу.
Те също така представляват сравнително нова тенденция: десни протестиращи, които използват гражданско неподчинение, за да се изправят срещу държавните институции. Традиционно подобни тактики са били предпочитани от левите демонстранти, особено от екологичните групи като Extinction Rebellion. Рядък пример за социално консервативно движение, използващо гражданското неподчинение като основна тактика, е движението за „спасяване“ срещу абортите, което доведе до 70 000 ареста в Съединените щати през 80-те и началото на 90-те години. Подобни протести се проведоха по целия свят; във Франция те бяха ръководени от Ноелия Гарсия – модел, превърнала се в активистка, наречена „Командосът на червилото“ заради арестите ѝ при блокирането на парижки клиники за аборти.
Протестите на фермерите не могат да бъдат характеризирани еднозначно като непременно десни; идеологически различните участници просто са обединени около общи цели. Въпреки това международната преса настоява, че фермерските протести са или проява на „крайната десница“, или несъзнателно средство на консервативния популизъм. Протестите също така са неразривно свързани с дясната политика, тъй като изглежда, че само консерваторите ги подкрепят. На демонстрацията миналата седмица към Марешал се присъединиха унгарски консерватори, както и представители на испанската партия „Вокс“ и консервативни членове на ЕП като Роб Роос от Нидерландия. В Канада ръководеният от шофьори на камиони „Конвой на свободата“ в началото на 2022 г. беше посрещнат с всеобща съпротива от левите, но подкрепен от много консервативни депутати.
Вероятно именно „Конвоят на свободата“, при който стотици камиони слязоха в Отава и се разположиха на лагер в продължение на седмици, за да протестират срещу убиващите работни места правителствени заповеди за ваксините, популяризира концепцията за гражданско неподчинение с превозни средства. Репресиите на правителството на Трюдо срещу конвоя, които включваха позоваването на Закона за извънредните мерки и масовото замразяване на банкови сметки, бяха нагла демонстрация на държавна власт. Федерален съдия наскоро постанови, че използването на Закона за извънредните ситуации от Трюдо е противоконституционно и в разрез Канадската харта за правата и свободите, нарушавайки най-висшия закон в страната за незаконно потискане на гражданите. (Правителството на Трюдо настоява, че действията им са били оправдани и планира да обжалва решението и си струва да се отбележи, че ако консерваторите направят същото твърдение, те ще бъдат обвинени в подкопаване на върховенството на закона).
Конвоят на свободата, протестите на фермерите и други подобни конфронтационни популистки демонстрации имат повече общи черти от тактиката. Нарастващата готовност да се прибягва до гражданско неподчинение, когато се противопоставят на правителствените политики, е пряка реакция на упражняването на власт от страна на държавата в отговор на пандемията от Ковид. Линиите на обществените разломи, които вече бяха видими от нарастващия успех на популистките движения по света, се превърнаха в пропасти, тъй като хората се радикализираха в отговор на осъзнаването, че техните правителства имат много повече власт, отколкото някога са си представяли, и че това може да повлияе на всеки аспект от живота им.
Ковид пандемията, която е само на няколко години, вече изглежда като далечно минало. Първоначалната паника, която доведе до дълги опашки в супермаркетите, докато хората се бореха да се снабдят с провизии; затварянето и ограничаването на бизнеса и обществените събирания, докато хората се опитваха да разберат как да плащат сметките си и да оцелеят; на работниците, които изкарват прехраната си, беше казано, че не са от първостепенно значение; цели метрополии се превърнаха в призрачни градове. Никога няма да забравя гадното усещане в стомаха си, когато шофирах по тихите улици в празния център на града по време на блокирането – не се виждаше и следа от живот. Понякога ми е трудно да повярвам, че това се е случило.
Колективната травма от Ковид беше изострена от факта, че хората го преживяха толкова различно; вирусът изглеждаше създаден по поръчка, за да произвежда параноя и теории на конспирацията. Моята възрастна баба прекара Ковид за седмица; един млад, здрав приятел се озова в болницата за седмици и едва не умря. Но жестокото въздействие на Ковид мерките, които рядко дори се признават от тези, които ги прилагат, промени всичко. Всички знаем тези истории. Тези, които са починали, а близките им са ридаели на паркинга, недопускани до леглата им; последните сбогувания между членовете на семейството, които са се състояли чрез видеовръзка; погребенията, които са били забранени, ограничени до няколко души или строго охранявани от органите на реда, които за една нощ са се превърнали в изпълнители на Ковид режима. След всичко това последваха задължителните ваксини и демонизирането на тези, които отказваха.
За милиони души отговорът на държавата спрямо Ковид беше разкритие. Нямахме представа, че правителството може за една нощ да ни затвори в домовете ни. Не осъзнавахме, че могат да ни попречат да летим, да посещаваме семейството, да ходим на църква или да присъстваме на погребения – дори на открити гробища. Не знаехме, че правителството очевидно разполага с инструменти да затваря предприятия и да арестува пастори за това, че следват съвестта си и държат църквите си отворени. Независимо от възгледите ви за Ковид, ваксинацията или мотивите на отделните политици – а те, разбираемо и основателно, варират в широки граници – повечето от нас нямаха представа, че свободите могат да бъдат отнети толкова внезапно и с толкова малко средства за защита, с които разполагат обикновените хора.
След пандемията мнозина станаха разбираемо параноични. Кой след Ковид може да чуе отново политиците да използват термина “ извънредно положение“, без да разбере колко опасен може да бъде той? Вече знаем какво могат да направят политиците, ако наистина вярват, че нещо е „извънредно положение“, и изведнъж техните идеологически убеждения се оказват с важно съдържание (те винаги са били такива, разбира се). В крайна сметка, ако могат да направят всичко това, какво друго биха могли да направят някои от тях? На консервативни коментатори като Род Дрехер им се подиграваха, че предупреждават, че „системите за социален кредит“, които вече се използват в тоталитарни режими като Китай, един ден могат да бъдат използвани на Запад. След отговора на Ковид обаче това изглежда много по-възможно – или най-малкото правдоподобно. Ето защо толкова много хора, които преди са били аполитични, изведнъж са толкова загрижени за въпроси като въвеждането на цифрови валути.
Нарастващата централизация на властта от страна на политическия естаблишмънт, който все повече се стреми да прилага собствения си дневен ред, независимо от желанията на обикновените хора – от фермерите, които се противопоставят на „зелените“ закони, задушаващи начина им на живот, до родителите, протестиращи срещу ЛГБТ идеологията в училищата, които според тях са „техни“, но всъщност са държавни институции – е опасна за онези, които не споделят този дневен ред. Правителственият отговор на Ковид събуди много хора за реалността на какво е способна държавата и как реагира на несъгласието. Накратко, това беше разкритие.
Наред с постоянното и силно видимо лицемерие на елитите, които колективно са отговорни за огромна част от световния годишен „въглероден отпечатък“ и нямат никакво намерение да понесат последствията от собствената си политика, е лесно да се разбере защо качването на полуремарке или трактор и насочването към най-близката столица може да изглежда като единствения начин да ги накараме да се вслушат.
Тук не предлагам мнение относно достойнствата на гражданското неподчинение – като всяка форма на протест, тя може да бъде направена в съответствие с християнските принципи или не. Но когато правителствата решат да наложат дневен ред на хората без тяхното съгласие, това е неизбежно. От конвоя на свободата до протестите на фермерите, подозирам, че видяхме само началото – и няма да бъде десните срещу левите, а обикновените хора срещу тези на властта.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: faktibg.com и се абонирайте за нас в Facebook: . .
Източник: kritichno.bg
Post Comment