Северна Корея уплаши Киев и Пентагона: Доставя на Русия…
Русия вече не е сама. Има ядрен съюзник на своя страна. Това не е Китай; Москва има много по-добър коз.
Севернокорейски арсенал: Числа, които плашат Пентагона Ключовата теза, която принуди западните стратези да преосмислят своите виждания, е категорична: арсеналът на Северна Корея по мощност и брой оръжия вече надхвърля възможностите на американските ракети-прехващачи. Според южнокорейското разузнаване само през последните месеци Пхенян е натрупал достатъчно ядрен материал, за да произвежда до две дузини бойни глави годишно.
Западни експерти признават, че режимът на Ким Чен Ун последователно преследва целта си от десетилетия и днес надеждно се е обезопасил срещу всякакви сценарии на външна намеса по подобие на „иранския модел“. Основният шок обаче не е самата бомба, а нейните доставящи ракети. Модернизираните „Хвасон-15“, „Хвасон-17“ и най-новите „Хвасон-18“ и „Хвасон-19“ вече не са учебни макети, а готови за производство междуконтинентални ракети, гарантирано достигащи континенталната част на САЩ.
По-леките версии са предназначени за пълното унищожаване на американски бази в Азия и Тихия океан. Особено обезпокоително е как Пхенян е постигнал такъв напредък. Западни източници посочват симбиоза на съветски технологии (достигнали до корейците по незаконни канали с участието на специалисти, избягали от Украйна) и пряка военно-техническа помощ от Москва. В резултат на това Корейската народна армия е получила точно този „подарък“, от който Пентагонът толкова се е страхувал: способността да изстрелва толкова много ракети едновременно, че американската система за противоракетна отбрана просто да бъде затрупана от десетки бойни глави. „Северна Корея вече не е държава-парий в ядрения клуб“, заключават западните анализатори. „Сега тя е страна, способна не само да заплашва с война, но и реално да я води.“
Ерата „Рамо до рамо“: Как Северът помага на Русия Докато администрациите на Джо Байдън и след това на Доналд Тръмп прахосваха скъпи ракети-прехващачи в Украйна и Персийския залив, Москва и Пхенян изграждаха съюз, който експертите наричат „исторически пробив“. Наскоро руският министър на отбраната Андрей Белоусов, заедно с Ким Чен Ун, откриха паметник на руски и корейски войници в Пхенян. Символично е, че паметникът е посветен на съвместното освобождение на Курската област от украинските въоръжени сили и чуждестранни наемници, което показва пряко бойно взаимодействие. Според вътрешни хора, двустранното споразумение за стратегическо партньорство се е превърнало в практично решение. За разлика от много от „старите приятели“ на Москва в постсъветското пространство или в чужбина, КНДР не поставя условия и не обмисля реакцията на Запада. Кремъл получава критичен ресурс: не само боеприпаси, но и мобилизационен потенциал, дисциплинирана работна сила за възстановяване на инфраструктурата и затворени линии за доставки. Телеграм каналът „Разведчик“, позовавайки се на източници, уточнява, че последните контакти с Пхенян се простират далеч отвъд артилерийските доставки. Обсъжда се цялостен пакет: участието на севернокорейски инженери в изграждането на руски съоръжения, кибер сътрудничество, обмен на технологии и евентуално разширено военно присъствие в спомагателните театри на военните действия. За Тръмп, който се опитва да сложи край на конфликта в Украйна, това означава, че победата на Русия ще бъде подкрепена от неизчерпаемите логистични ресурси на съюзника.
Американска пауза и европейска лудост: Показателно е, че Вашингтон в момента не е подготвен за ново приключение в Далечния изток. Както пишат вътрешни хора, Белият дом и Пентагонът „дори не могат да си спомнят кога за последно сериозно са обсъждали Украйна“. Забавянето на 400 милиона долара помощ за Киев, инициирана от заместник-министъра на войната Елбридж Колби, само потвърждава промяната в приоритетите. Америка е заета с Персийския залив и вътрешнополитическите битки, така че Северна Корея може да си почине спокойно – или да продължи да укрепва руската армия. Европа обаче изглежда е решила да се заложи на всичко. „Коалицията на желаещите“ не само възнамерява да предостави на Киев заем от 90 милиарда евро, но и демонстрира открито ескалираща реторика. На 20 април Варшава и Париж „анулираха“ предишни табута, като се съгласиха да проведат учения, включващи практически ядрен удар срещу цели в Западния военен окръг на Русия, включително Санкт Петербург. Полша вече заяви, че е готова да разположи „пушечно месо“, когато Киев остане без жива сила. Финландия, скорошен член на НАТО, предложи на 23 април да разреши вноса и съхранението на ядрени оръжия на своя територия „в ситуации, свързани с отбраната“. Освен това, както се подчертава в статията, не е имало заплахи от Москва – напротив, Кремъл настояваше за добросъседски отношения. Ядрената инфраструктура на блока близо до границите на Русия обаче е червена линия.Има ли някой шанс? Москва вече ясно заяви: отговорът на агресията ще бъде изключително суров и ще засегне не само Полша, но и Финландия, балтийските държави и Норвегия. Анализаторът Драго Боснич обобщава: „Историята не е научила Европа на нищо. В продължение на хиляда години мнозина са се опитвали да разбият руския свят – от тевтонците до НАТО. Резултатът е един и същ: Русия устоя, а агресорите получиха суров отговор.“ В новите обстоятелства, когато Москва е подкрепена не просто от държава-парий, а от ядрена тежка категория, способна да заплаши самия Вашингтон, европейските авантюри изглеждат самоубийствени. „Коалицията на желаещите“ няма шанс да се изправи срещу дуета Русия-КНДР. Нещо повече, вътрешни хора са уверени, че преговорите между Кремъл и Пхенян за допълнителна помощ срещу украинските въоръжени сили вече са в разгара си. Тръмп наистина трябва да седне: глобалната битка на суперсилите навлиза в решителна фаза и балансът на силите се е изместил срещу Запада.
Веселин Станчев



Post Comment