Зарежда се...

Северният полюс на Енцелад изпуска топлина. Животът там става все по-вероятен

Северният полюс на Енцелад изпуска топлина. Животът там става все по-вероятен

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Откритието през 2005 г., че сатурновият спътник Енцелад притежава океан под повърхността си и гейзери, изхвърлящи ледени частици в космоса, разтърси света на планетарните науки.

Години по-рано подобна новина за луната Европа породи надежди за съществуването на живот, но и сериозни съмнения относно възможността да достигнем до нейния океан. При Енцелад обаче ситуацията е различна – океанът буквално идва при нас, позволявайки на апарата „Касини“ да премине през струите на гейзерите. Това открива пътя за бъдещи мисии, които да съберат и анализират проби за признаци на живот.

Оттогава са публикувани стотици научни трудове по темата. Много от тях сочат оптимистични признаци, като наличието на фосфати и сложни органични молекули в океана. Съществуват обаче и основателни притеснения. Може би най-голямото предизвикателство пред хипотезата за живот на Енцелад е възможността вътрешността на луната да е била в течно състояние за твърде кратко време. Поради тази причина новите доказателства за възрастта на океана са от решаващо значение.

Ключов за разрешаването на този въпрос е т.нар. „термичен баланс“ – дали топлината, която Енцелад поглъща и отделя, е в равновесие. Такъв баланс би означавал устойчиво състояние, което може да се е запазило в продължение на милиарди години. Ако обаче луната губи или натрупва повече топлина, отколкото генерира, то тя би трябвало да се охлажда или нагрява. В такъв случай сегашните ѝ условия, смятани за благоприятни за живот, биха били скорошно явление – твърде скорошно, за да може животът да се зароди.

Предишни данни от „Касини“ засякоха значително изтичане на топлина от южния полярен регион, където огромни пукнатини, известни като „тигрови ивици“, нарушават изолационната ледена обвивка. Измерената мощност от около 19 гигавата обаче се оказа по-малка от енергията, която луната генерира. Това наведе много учени на мисълта, че трябва да има и други източници на топлинни загуби.

Повторен анализ на наблюденията на северния полярен регион на Енцелад, направени от „Касини“ през 2005 и 2015 г., показва, че той е със 7°C по-топъл от очакваното. Постоянството на тази аномалия през различните сезони почти сигурно означава, че топлината идва отвътре. Това доказва, че Енцелад излъчва енергия не само от южния, но и от северния си полюс.

Топлинните загуби на север са значително по-малки – около 1.7 гигавата за целия полярен регион. Въпреки това те са индикатор за геоложка активност. Ако се приеме, че подобни стойности са типични за цялата повърхност на Енцелад извън южния полюс, общата излъчена мощност би достигнала около 35 гигавата.

Когато към тези 35 гигавата се добавят вече известните 19 гигавата от южния полярен регион, общите топлинни загуби възлизат на 54 гигавата. Според настоящите модели вътрешността на Енцелад генерира между 50 и 55 гигавата енергия. Поразителното съвпадение на тези стойности прави хипотезата за термичен баланс изключително правдоподобна.

„Разбирането колко топлина губи Енцелад в глобален мащаб е от решаващо значение, за да знаем дали може да поддържа живот„, коментира д-р Карли Хаует от Оксфордския университет. „Наистина е вълнуващо, че този нов резултат подкрепя идеята за дългосрочна устойчивост на Енцелад – ключов компонент за развитието на живот.„

Изследването предоставя и нова оценка за дебелината на ледената покривка: между 20 и 23 километра на северния полюс и между 25 и 28 километра на други места. Както при Европа, и при много други луни с вътрешни океани, топлината на Енцелад се генерира от приливните сили, породени от гравитационното взаимодействие със Сатурн и съседните спътници. Този процес е достатъчен, за да разтопи част от вътрешния лед, докато външната обвивка изолира сравнително топлия океан от студения космос.

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com