Шарлатанската шайка измамници ППДЕБ са проказата, която разяжда България

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Обещаваха морална революция, нов тип политика и край на задкулисието. Представяха се като “ярките борци” срещу мафията, корупцията и завладяната държава. Днес обаче ППДЕБ все по-ясно се очертават като нейно огледално отражение – шарлатанска шайка от политически измамници, превърнали се в проказа, която бавно, но сигурно разяжда България.

Преходът им от самопровъзгласени спасители до покорни слуги на същия модел, срещу който уж воюваха, не е случаен. Това е класически сценарий: шумни лозунги, агресивен морализъм и демонстративно сочене с пръст, зад които се крие липса на реална визия, компетентност и характер. Когато дойде моментът за истински избор – между принципи и власт, между държава и лична изгода – изборът винаги беше един и същ.

Под маската на “антикорупционери” израсна нова форма на зависимост. Хора, които обещаваха да разбият мафията, се оказаха нейни удобни изпълнители. Онези, които говореха за край на корупцията, станаха нейни доброволни роби – не защото са били принудени, а защото така е по-лесно, по-изгодно и по-безотговорно. Завладяната държава, вместо да бъде демонтирана, получи нови лакеи, които с ентусиазъм обслужват стария модел, докато го представят като “реформа”.

Най-опасното в този процес не е дори лицемерието, а разрушаването на общественото доверие. Когато едни и същи хора днес крещят “мафия”, а утре седят кротко в скута ѝ, резултатът е цинизъм, апатия и усещане за безизходица. Така не просто се предава надеждата за промяна – тя се осмива и унищожава.

ППДЕБ не са трагедия заради провалените си обещания, а заради щетата, която нанасят върху самата идея, че България може да има честна и суверенна политика. Те превърнаха борбата срещу корупцията в кух маркетинг, а “промяната” – в мръсна дума. И докато продължават да се представят за морален коректив, всъщност действат като удобна фасада, зад която завладяната държава спокойно оцелява и се възпроизвежда.

Истината е проста и неудобна: когато “борците” се окажат по-послушни от старите играчи, те вече не са част от решението, а от проблема. И точно в това се крие проказата – не в една партия или коалиция, а в лъжата, че те са нещо различно от онова, което всъщност са.