Щеше да продава лекарства, но стана музикално явление

Добрин Векилов-Дони е роден на 7 май 1967 г. в София — факт, който днес е повод за черпня, а преди 59 години е бил просто поредното събитие в една столична болница. На 5-годишна възраст започва да свири на пиано, завършва 107-о и 7-о училище в София, усвоява бас китара и после — с онова усърдие, което родителите на музикантите обикновено приписват на собствения си възпитателен успех — постъпва във фармацевтичния факултет на Медицинска академия. Завършва го чак през 1993 г., но дипломата очевидно е единственото нещо в тази история, което не е направило кариера.

Между 1985 и 1987 г. Дони отбива военна служба, а от 1988 г. успоредно с фармацевтичните си студии започва да учи пеене при маестро Стефан Анастасов — четири години, след което специализира при маестра Христина Ангелакова. Кариерата му започва официално през 1989 г. като вокалист и басист в група „Атлас“, а паралелно между 1991 и 1994 г. се изявява и в група „Медикус“. Четири рок албума по-късно, животът му поема в посока, която никой фармацевтичен учебник не е предвиждал.

През 1993 г. заедно с Момчил Колев записва „Уморени крила“ и всичко се променя. Дуетът „Дони и Момчил“ се превръща в едно от най-значимите явления в българската поп музика на 90-те — не само по местните стандарти. Видеоклиповете им се излъчват по френския музикален канал MCM, „Уморени крила“ влиза в Топ 10 на холандския „Билборд“, а „Ближи си сладоледа“ ги прави първите български изпълнители, излъчени по MTV. Британското списание „Q“ причислява дуета към най-успешните световни групи на 1997 г. — в компанията на U2 и Oasis, което в онзи момент е приблизително като да те сложат до Айртон Сена в класация на шофьорите. Петте съвместни албума с Момчил са продадени в стотици хиляди копия, а наградата за цялостен принос към музиката, която двамата получават през 2002 г., ги прави най-младите носители на това отличие.
Личният му живот се оказва не по-малко театрален от кариерата. На 27 март 2001 г., по време на церемония по раздаване на театрални награди, актрисата Антоанета Добрева — известна като Нети — излиза на сцената и предлага брак на Дони публично, абсолютно спонтанно. Той е достатъчно изненадан и достатъчно смел, за да каже „да“ пред пълна зала. На 23 май 2001 г. се женят, а заедно имат дъщеря — Лилия.
Дони не е от артистите, които намират едно нещо и го повтарят до пенсия. Щатен композитор в Театър „Българска армия“, автор на музиката на над 30 спектакъла, актьор в постановки по Шекспир, Буковски и Дейвид Мамет, съдържа в себе си и рекордьора — заедно с Ивайло Христов и Коцето-Калки участва в „Секс, наркотици и рокендрол“, която се играе от 1992 г. насам в продължение на 19 сезона, което е рекорд за най-дълго играна постановка в България. Написал е и собствени пиеси — „Нощта на рокендрола“ и „Кастинг“. В началото на 2013 г. основава супергрупата „Фондацията“ с Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански, с която концертира по целия свят — от Ню Йорк до Токио, от Единбург до Непал и Тибет, където пътува многократно в търсене на нещо, което музикалните награди явно не могат да заменят.

Числата около него са внушителни дори прочетени набързо: над 500 песни, от които е композирал повече от 250 и е написал текстовете на над 300, повече от 20 музикални награди, концерти в десетки държави на пет континента и класация на вестник „24 часа“, която го нарежда сред 100-те най-обичани българи. Любопитен биографичен детайл, който рядко влиза в официалните представяния: Дони е племенник на легендарния треньор Димитър Пенев и братовчед на Любослав Пенев — семейство, което очевидно е решило да покрие колкото се може повече културни територии.
Днес, на 59 години, Дони продължава да работи — като музикален продуцент, актьор и композитор, включително на филма за Георги Аспарухов-Гунди. Фармацията изглежда е останала завинаги в академичното му минало. Добро решение.