Симов припомни неудобната истина: Петър Стоянов предлагаше латиницата да върви редом с кирилицата
Охх, аз като развален хладилник много късно загрях за голямата дясна драма. Прочетох в Клуб Z за това как Илияна Йотова била притоплила фалшива новина с 20 годишна давност – Петър Стоянов бил казал, че трябва да се откажем от кирилицата.
И сега започват едни драми, вопли и стонове.
Те – десните – били стожери на националната идентичност. Никой никога не бил казвал, че трябва да се отървем от кирилицата. Яко.
Да, Петър Стоянов никога не е казвал, че трябва да се отървем от кирилицата.
Той направи нещо много по-подло и порочно.
Обяви – без някой изобщо да го е ръчкал през 2001 година – че „идеята за въвеждането и на латиницата в България, успоредно с кирилицата, предстои да се обсъжда много в българското общество…“
Само вижте за какъв визионер говорим.
Никакъв такъв дебат не е имало и няма как да има в българското общество. Четвърт век оттогава и дори наченки на подобна дискусия няма, защото това е пълна глупост и катастрофа на духа.
Всъщност именно в това се състоеше подлостта на подхвърлената идея – да има паралелно изписване, съвсем официално, и на латиница.
То е ясно, че никой не пуска психарските идеи в пълния им блясък веднага.
Винаги се започва отдалече. Например като дадеш орден на проф. Ото Кронщайнер, който официално бе радетел на тази идея.
Ако човек потърси в мрежата днес ще види само десни сополи за това какъв приятел на България бил Кронщайнер и как бил несправедливо обруган от коминтерновските сили.
Много интересно – дали научната общност в Австрия би приела моята идея да започнат дебат за паралелното въвеждане на кирилицата.
Все пак темата е важна, не ги карам да се отказват от латиницата, но смятам, че такава дискусия ще е ползотворна за австрийското общество.
Всъщност Илияна Йотова има всички основания да бие камбаната за това.
Темата за паралелното въвеждане на латиницата вероятно нямаше да е толкова скандална и с ефекта на ядрена бомба, ако говорехме за друга държава.
Но азбуката е в основата на българското просвещение, а България утвърждава себе си по тази начин.
Буквите не са просто средство за комуникация, те са идентичност.
И, да, тази идентичност и до днес е като киселина в стомаха на определени полититически, пардон, петрохански общности.
Не говорим за никакъв фейк.
Говорим за времето на късния костовизъм, когато десницата си мислеше, че е взела властта за четири мандата напред и Стоянов халюцинираше за голям дебат за паралелното въвеждане на латиницата, а постепенно и за оставянето на кирилицата встрани.
Ето за такива хора говорим.
За такава заплаха.
Александър Симов
Post Comment