Синият чорап, зеленият чорап и партията на негласуващите

От една страна, вчера партията на негласуващите отбеляза категорична победа. Следващият път – 10% активност! От друга страна обаче, предстои цяла седмица, през която едни нетърпими хора ще запълват пространството със съчинения колко по-хубаво им мирише синият чорап на Кандев в сравнение със зеления чорап на Радев, както и с празни обещания, че ще се изнесат през Терминал 2, ако тъпият народ дето не чете Георги Господинов вземе, че избере лошото минало.

Трябва да се признае потенциалът на тази… религиозна общност да се мобилизира. Това са едни 300-400 хиляди души, способни на искрен идиотизъм и съпътстващата го неподправена екзалтация. Те наистина живеят в групова халюцинация, че някой ще ги кара да гледат руска телевизия в петък, или че абонирането за вулгарни тролски фейсбук страници е борба за свободата на словото. Те са винаги жадни за власт, но тази бройка сама по себе си не е достатъчна, за да им я осигури. Но не могат да станат много повече – атмосферата в този балон от противни истерици в поносима единствено за тях, а и те самите едва ли искат да се лишат от усещането си за ексклузивност.

Тук идва мястото на сглобките, най-често с Борисов. По време на първия Борисов се чувстваха представени във властта чрез триото Трайков, Плевнелиев и Дянков. След като ДПС свали Орешарски и се сдуши отново с ГЕРБ, те събраха катуна на перманентния пърформанс от жълтите павета и участваха в новата схема със седем министри в Борисов-2. След ала-балата със сегашният им немезис Радев се добраха първо до едно служебно правителство, а след това до кратковременна сглобка с БСП и ИТН. След това дойде най-официалната и срамна Сглобка с Борисов и Пеевски, както и още едно служебно правителство като поощрителна награда за идиотските промени в конституцията.

Победа на Гюров-Кандев е възможна, ако ГЕРБ и ДПС мобилизират останалият им контролиран вот за съживяване на сглобката. А ако им се получи, през целия мандат ще ги слушаме да се оплакват от гореспоменатите промени, подпечатали предишното им управленско съешаване.

За такъв сценарий ще трябва и на втория тур да се запази разбираемото нежелание на мнозинството да гласува. Това изглежда вероятно. Огледалният образ на сглобкаджиите, онези с положителна обсесия от Москва, не припознават Йотова, защото нямат добър аргумент да го правят. Заклинанията на Радев за избор между мира и войната са закъснели и неубедителни. Което опровергава фундаменталната теза на пепедебейците, но това разбира се не ги притеснява. Повечето нормални люде нямат кон в тази надпревара. Особено тези, които наистина искаме мир – защото извън тунелното виждане на русофило/фобията, и двата налични избора са все за война.

Това, че партийните активисти и дежурните коментатори по медиите живеят в собствените си фантазии, не е учудващо. Но изглежда сякаш самите политици и управляващи не си дават сметка защо са там, където са. През април Радев получи мнозинство, защото изглеждаше, че най-после може да изпълни функцията за избутване на Борисов и Пеевски от властта. Преди това този мандат беше даден първо на ИТН, а после и на ПП, но и едните, и другите направиха точно обратното. И тази неприязън на мнозинството бе и остава към всички елементи на сглобката, колкото и временно отпадналият от нея Асен Василев да се подрусваше на площада. Ако нещо може да мобилизира допълнителен автентичен вот за Йотова на балотажа, това ще е нежеланието да се допусне възраждане на сглобката в лицето на овластен Гюров.

Говорещите глави, които се опитват да описват управлението на Радев в някакви категории за „популизъм“, са крайно нечестни, глупави или вероятно и двете. Преди парламентарните избори Радев и компания организираха представяне в НДК, на което увериха едрия бизнес и посолствата, че са точно обратното на „популисти“, че въпреки името си не са прогресивни, особено по отношение на данъчната система, и че всички важни интереси ще продължават да бъдат обслужвани. След като дойдоха на власт се заеха да го доказват с прилагане на дясната си, антиработническа политика. Онези другите наистина се оказаха с „отпаднала необходимост“, защото бяха заместени в основните си функции.

Радевистите самодоволно си въобразяват, че анти-сглобкаджийската инерция от изборите ще им осигурява електорално спокойствие, докато обслужват едрия капитал и поразчистват второстепенните схемаджии около Пеевски, запазвайки самите схеми. Но грешат. И грешката им няма да се материализира единствено в липсващи гласове за Йотова. Бих се обзаложил, че първият мандат на Радев ще приключи предсрочно, по идентичен начин с първия мандат на Борисов – с неконтролирани социални протести и изблици на отчаяние, но може би много по-драстични, отколкото тогава.

Иронично, това все още не случва донякъде защото площадът е зает от манолглишевци и свидетели на Калушев, чиито фалш и крясъци отблъскват нормалния човек. Но и това няма да има значение, когато нещата се влошат още повече.