„Синята зона“ на София: от талоните през 1988 г. до последното разширение през 2025 г.

През есента на 1988 г. Столичният народен съвет въвежда за първи път в София платена зона за кратковременно паркиране – т.нар. „Синя зона“. Вестникарската изрезка от онова време, озаглавена „Синята зона на София“, описва подробно амбициозната за онези години система: ограничение до 2 часа престой, работно време от 7:00 до 19:00 ч. в делнични дни и фиксирана цена от 20 стотинки за час.

Първоначалният обхват включва централните улици „Граф Игнатиев“, „Раковски“, „Алабин“, „Леге“, „Гурко“, „Славянска“, „Васил Левски“, „Стамболийски“ и други ключови артерии. Водачите са били длъжни да попълват хартиени талони в различни цветове – четири вида, покриващи престой от половин час до 2 часа. Талонът се поставя зад предното стъкло, а правилата са били стриктно описани в наредба №5 на Столичния народен съвет.

Системата е била замислена като модерно градско решение – част от опита да се въведе ред в паркирането и да се покаже „европейски облик“ на столицата. В спомените на софиянци обаче остават и по-колоритни подробности:
„Имаше едни колонки с часовници… около хотел „Рила“, по „Леге“ и „Гурко“. Да се покажем и ние пред чужденците, че струваме нещо“, припомнят очевидци. Други си спомнят подобни устройства около НДК, работещи с жетони и стотинки, които обаче набързо са изчезнали, заради вандалски прояви.

Макар да е била иновативна за времето си, първата „Синя зона“ просъществува сравнително кратко. Но въвеждането й през 1988 г. поставя началото на идеята за регулирано паркиране в центъра на София – концепция, която по-късно ще се превърне в една от най-значимите градски политики.

Любопитно е, че спрямо цените на градския транспорт тогава – билет от 6 стотинки – платеното паркиране се е оказвало значително по-скъпо от днешните пропорции. Или иначе казано: за населението през 1988 г. зоната е била далеч по-голям разход, отколкото е днес.

От хартиени талони до дигитални системи – и ново разширение

Днес, повече от три десетилетия по-късно, „Синята зона“ е само част от цяла система от регулации – включваща „Зелена“, „Жълта“ и различни режимни зони. Плащането е дигитално, контролът – автоматизиран, а обсегът – многократно разширен. Официално тя беше въведена през 2005 година и оттогава насам, през изминалите 20 години се е разширила значително.

Последното решение на Столичния общински съвет от 2025 г. предвижда ново разширение на зоните за платено паркиране, което е най-голямото до момента и предизвика много негативни реакции сред столичани.

Мотивът обаче остава сходен с този от 1988 г.: намаляване на трафика, освобождаване на улици от дългосрочно паркирани автомобили и насърчаване на използването на градския транспорт. Така, повече от 35 години по-късно, наследството на първата „Синя зона“ продължава да определя начина, по който София организира своя център – от хартиения талон до SMS паркирането и мобилните приложения.