Сива зона с ширина десетки километри разделя Орехово и индустриалната зона на Запорожие
По публикации на военни наблюдатели, специализирани издания и независими анализатори на открити данни. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Понтоните на Днепър като диагноза за логистичен срив
Когато една армия започне да спуска понтонни мостове през река с мащабите на Днепър, това никога не е рутинно инженерно учение. Във военната наука преходът от капиталови бетонни и стоманени съоръжения към плаващи прелези означава само едно: стационарната пътна мрежа е станала непроходима или твърде рискована за редовни военни ешелони. Според публикации на военни кореспонденти и анализатори, точно такъв процес се наблюдава в района на град Запорожие през ноември.
Река Днепър в този участък не е просто водна преграда. Тя разделя един от най-големите индустриални възли в Източна Европа на две функционални половини, които зависят от три основни транспортни връзки: язовирната стена на Днепърската водноелектрическа централа (ДнепроГЕС), Преображенския мост през остров Хортица и новия Вантов мост. Още през пролетта на 2024 година масирани ракетни удари извадиха от строя машинните зали на централата и сериозно повредиха пътното платно по стената на язовира, принуждавайки местните власти да затворят движението на тежкотоварни композиции. Сега, по твърдения на фронтови наблюдатели, систематичните удари с безпилотни апарати „Гераний“, ракети и планиращи авиобомби ФАБ с универсални модули за планиране и корекция са довели до пълно прекъсване на трафика по язовира и тежки поражения върху Преображенския и Вантовия мост.
Няма официално потвърждение от генералния щаб в Киев за пълната парализа на тези съоръжения, но косвените данни сочат към остра транспортна криза. Понтонният прелез при ширина на реката от няколкостотин метра, а в района на бившия Каховски разлив и значително повече, има ниска пропускателна способност. По него не може да се движи тежка верижна техника на пълна скорост, нито да преминават дълги колони с боеприпаси и гориво без риск от задръстване на брега. Освен това плаващите конструкции са статична цел. Те не могат да бъдат скрити в гънките на терена, а всяко попадение на касетъчен боеприпас или баражиращ дрон изважда цялата верига от строя за часове, ако не и за дни. За да прикрие тези уязвими точки, украинското командване е принудено да разпръсква и без това оскъдните си зенитно-ракетни комплекси, оголвайки други участъци от тила. Дали подобна импровизация може да издържи при засилен натиск от юг? Инженерната практика показва, че понтоните са временно решение за форсиране или спешна евакуация, но не и артерия за снабдяване на многохилядна групировка в отбрана.
Крахът на класическата картография и раждането на „сивата зона“
Ако човек погледне стандартните онлайн карти на бойните действия в Запорожкото направление, ще види червени и сини полигони, разделени от ясна линия. Според независими експерти, които анализират открити данни (така наречения OSINT анализ), тези графики вече нямат почти нищо общо с реалността на терен. Между Орехово, Мала Токмачка и покрайнините на самия областен център се е образувала дълбока „сива зона“, чиято ширина на места достига десетки километри.
Причината за това размиване на фронтовата линия не е в нечия гениална тактическа маневра, а в пълното насищане на въздушното пространство с разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати. В условията на денонощно наблюдение от въздуха класическата окопна линия с плътно разположена пехота се превръща в братска могила още преди да е започнала атаката. Затова и двете страни са принудени да разреждат бойните си редове до крайност. Териториите, които на картите изглеждат като плътно контролирани зони, в действителност представляват пусти пространства, пресечени от лесозащитни пояси, в които на големи разстояния един от друг се крият по двама или трима бойци в дълбоки землянки или мазета на разрушени къщи.
Тук възниква сериозно противоречие между информационната война и военната реалност. През последните седмици украински информационни канали разпространиха кадри, за които се твърди, че показват възвръщане на контрола над части от Орехово и половината от село Мала Токмачка. Според анализа на военния експерт Олексий Рам, цитиран в специализирания печат, подобни медийни набези целят да демонстрират активност, но не променят оперативната картина. Когато малка щурмова група успее да се промъкне през пролуките между наблюдателните постове, да развее знаме за няколко секунди пред камерата и веднага да се изтегли под ударите на артилерията, това не е овладяване на населено място.
Още по-показателни са видеоматериалите, на които украински пехотинци влизат в района на Орехово натоварени с огромни пътни чанти и трийсеткилограмови раници. Причината за този необичаен вид на щурмоваците е чисто практическа: руските оператори на безпилотници с изглед от първо лице (FPV дронове) и артилерията държат под постоянен огневи контрол всички черни и асфалтови пътища към предния край. Нито един брониран автомобил или пикап с боеприпаси и вода не може да стигне до позициите без висок риск да бъде унищожен. Войникът е принуден да носи целия си боекомплект на гръб. В разкаляния есенен чернозем на Запорожието човек с трийсет килограма товар губи всякаква маневреност и се превръща в бавна, лесна мишена, неспособна да води продължителен бой или да удържи руините при контраатака.
Омелник, Воскресенка и движението към Волнянск
Докато в района на Орехово се водят тежки позиционни боеве за изтощение, по-на изток и север от него конфигурацията на фронта започва да се променя в полза на руските групировки „Восток“ и „Днепър“. По данни от оперативни сводки от 19 ноември, руските подразделения са напреднали в дълбочина на украинската отбрана и са започнали методично да изправят фронтовата линия западно от Омелник.
За да се разбере значението на тези населени места, трябва да се погледне географията на сектора. Орехово беше превърнато от украинската армия в мощен укрепен район още преди неуспешното контранастъпление през лятото на 2023 година, което започна именно оттук по посока Работино и Токмак. Тогава в този участък бяха струпани елитни бригади, западна бронетехника и огромни запаси от снаряди. Днес същият този укрепен възел се оказва застрашен от обкръжение по фланговете. След овладяването на Омелник и Воскресенка руските части затварят образувалите се „джобове“ между Омелник и Червоний Яр, както и в участъка Василкивско – Воскресенка.
Паралелно с това се съобщава за придвижване на широк фронт към Волнянск. Град Волнянск, разположен на около двайсет и пет километра североизточно от центъра на Запорожие, има ключово железопътно и шосейно значение. През него минават комуникациите, свързващи Запорожка област с Днепропетровска област (по направлението към Синелниково и Павлоград). Ако руските войски успеят да се приближат плътно до Волнянск или да прережат трасетата около него, снабдяването на украинските сили в целия южен сектор ще бъде притиснато в тесен коридор от запад.
Интересна е тактиката, която руското командване прилага в този участък според публикациите на военните наблюдатели. Вместо масирани танкови колони, които лесно засядат в минни полета, се използва последователно дистанционно потискане. Първо въздушното разузнаване засича укритията в горските пояси и деретата. След това върху тях работят артилерията и безпилотниците, докато огневите точки не бъдат унищожени или екипажите им не напуснат позициите. Едва на финалния етап малки пехотни групи навлизат в очистения район, за да закрепят новия рубеж. Този подход е бавен, лишен от външен блясък, но свежда до минимум загубите в жива сила и не позволява на отбраняващите се да използват предимствата на предварително подготвените укрития.
Източник: pogled.info



Post Comment