Скандал! ППДБ Гюров в ТЕЖЪК конфликт на интереси. Къде е прокуратурата?
Председателят на НСИ и бившият подуправител на БНБ са страни по отделни, несвързани помежду си казуси. Общото между тях не е лично, а институционално: и в двата антикорупционният орган е установил нарушение, и в двата последиците са настъпили преди съдът да се произнесе по същество, и в двата спорът се води години наред за това кой закон изобщо се прилага.
Какво е установено към 27 август 2026 г.
По случая в НСИ: с Решение № РС‑762‑24‑35 от 7 април 2025 г. КПК установява конфликт на интереси по две заповеди от 2022 г., налага две глоби по 5 000 лв. и отнема в полза на държавата 203,60 лв. и 234,14 лв. През декември 2025 г. Административен съд — София‑град отменя решението. С Решение № 8366 от 27 юли 2026 г. VI отделение на ВАС отменя първоинстанционния акт и връща делото за ново разглеждане от друг състав. Решението на ВАС е окончателно.
По случая в БНБ: на 27 юни 2024 г. КПК уведомява БНБ за установена несъвместимост по отношение на Андрей Гюров. На 16 юли 2024 г. Управителният съвет на БНБ приема решение за предсрочното му освобождаване. ВАС отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС — дело C‑611/24. На 26 март 2026 г. генералният адвокат представя заключението си. Окончателно решение на Съда на ЕС няма.
И в двата случая произнасяне по същество липсва.
В България установяването на конфликт на интереси от антикорупционния орган рядко е краят на историята. По‑често е началото на производство, което продължава години — през две съдебни инстанции, понякога и през Люксембург — докато обществото остава без отговор дали нарушение изобщо е имало.
Два актуални казуса илюстрират този проблем. Единият засяга доц. д‑р Атанас Атанасов, председател на Националния статистически институт. Другият — Андрей Гюров, бивш подуправител на Българската народна банка и настоящ служебен министър‑председател.
Двата случая нямат обща фактическа основа и не следва да се смесват. Различни са институциите, различни са деянията, различен е приложимият правен режим. Но поставени един до друг, те очертават едно и също системно затруднение: санкцията и институционалната последица настъпват бързо, а окончателният правен отговор — не.
Казусът „Статистика“: председателят, който сам се назначава
През август 2022 г., малко след встъпването си в длъжност, председателят на НСИ издава Заповед № РД‑05‑324 от 2 август 2022 г. С нея определя състава на редакционната колегия на издаваното от института списание „Статистика“ и се определя за негов главен редактор.
Със Заповед № РД‑05‑403 от 21 септември 2022 г. утвърждава нов Правилник за статута и устройството на списанието. Правилникът предвижда възнаграждение за главния редактор в размер на една минимална работна заплата за всеки издаден брой.
По документи от преписката в това качество са извършени три плащания — 721,50 лв., 863,02 лв. и 863,02 лв., или общо 2 447,54 лв. Сумата е възстановена по сметка на НСИ на 21 ноември 2024 г. Датата има значение: към този момент срещу Атанасов вече са подадени сигнали до Комисията за противодействие на корупцията. Възстановяването следва сигналите, а не ги изпреварва.
С Решение № РС‑762‑24‑35 от 7 април 2025 г. КПК установява конфликт на интереси и по двете заповеди, налага две глоби по 5 000 лв. и постановява отнемане в полза на държавата на 203,60 лв. и 234,14 лв.
През декември 2025 г. Административен съд — София‑град отменя решението на комисията. Отмяната обаче не съдържа произнасяне по същество. Спорът пред първата инстанция се води по въпроса за приложимото право.
С Решение № 8366 от 27 юли 2026 г. VI отделение на Върховния административен съд отменя първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав. Според върховните съдии съставомерността се преценява по нормите, действали към момента на деянието, а за заповеди от август и септември 2022 г. приложими са материалните разпоредби на ЗПКОНПИ. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Какво следва от това. Няма произнасяне по същество. Има установяване от КПК, отменен първоинстанционен акт и производство, което започва отначало — четири години след деянията. На този етап не може коректно да се твърди нито че конфликт на интереси е доказан окончателно, нито че е окончателно отречен. Казусът е висящ.
Казусът „Гюров“: две години без отговор
Хронологията при Андрей Гюров е по‑дълга и с европейско измерение.
На 26 юли 2023 г. Народното събрание го избира за подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“, с шестгодишен мандат.
На 27 юни 2024 г. КПК уведомява БНБ, че е установила несъвместимост. Публично известните основания включват дялово участие в търговско дружество и участие в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел без изискуемото по Закона за БНБ решение на Управителния съвет.
На 16 юли 2024 г. Управителният съвет на БНБ приема решение за предсрочното му освобождаване на основание чл. 14, ал. 1 от ЗБНБ. Гюров го оспорва пред ВАС, но през август 2024 г. съдът отхвърля искането му за спиране на предварителното изпълнение. Освобождаването действа, докато спорът тече.
В края на 2024 г. Административен съд — София‑град приема, че решението на КПК е нищожно. Този акт не влиза в сила — оспорен е пред ВАС, който спира делото в очакване на произнасяне от Люксембург.
ВАС отправя преюдициално запитване с осем въпроса до Съда на Европейския съюз. Образувано е дело C‑611/24. На 26 март 2026 г. генералният адвокат Николас Емилиу представя заключението си: Законът за БНБ не противоречи на правото на ЕС по отношение на изискванията към членовете на органите за вземане на решения на националните централни банки и основанията за освобождаването им. Заключението на генералния адвокат не е решение на Съда и не го обвързва, макар често да предопределя посоката му.
Междувременно през февруари 2026 г., с указа за назначаването му за служебен министър‑председател, Гюров подава оставка от БНБ — законово изискване, действащо от 1 януари 2026 г.
През април 2026 г. ВАС отказва да прекрати делото по искане на БНБ и оставя без уважение искането за оттегляне на преюдициалното запитване. Съдът приема, че правният интерес не е отпаднал, включително заради възможността да се претендира обезщетение за вреди при евентуална отмяна на административния акт.
Какво следва от това. Повече от две години след освобождаването му окончателен отговор дали то е било законосъобразно няма. Има установяване от КПК, оспорено като нищожно на първа инстанция, решение на УС на БНБ, висящо производство пред ВАС и висящо дело пред Съда на ЕС.
Какво е общото — и какво не е
Общото между двата случая не е между двамата души. То е в механизма.
Последният ред заслужава изрично уточнение, защото около него се движи най‑лесната и най‑неточната съпоставка.
И двамата са родени в Гоце Делчев — Атанасов на 26 февруари 1977 г., Гюров на 31 декември 1975 г. И в двете имена присъства елементът „Атанасов“. Нито едно от двете обстоятелства не е основание за извод.
„Атанасов“ е сред най‑разпространените фамилни имена в България, а „Атанас“ — сред най‑честите лични имена. В град с около 18 хиляди жители съвпадението е очаквано, а не забележително. Освен това двете съвпадения не са от един и същи вид: при Андрей Атанасов Гюров „Атанасов“ е бащино име и сочи, че баща му се казва Атанас; при Атанас Атанасов „Атанасов“ е фамилно име, което по правило е наследствено и не установява как се казва бащата. Съпоставя се бащино име с фамилно име — тоест две различни неща.
Отделно: в публичния живот има повече от един Атанас Атанасов с политическа тежест. Пренасянето на факти от единия върху другия е честа и сериозна грешка.
Няма публично достъпно доказателство за роднинска, служебна или имуществена връзка между председателя на НСИ и бившия подуправител на БНБ. Няма и описан механизъм, чрез който подобна връзка да е повлияла върху конкретно решение, назначение или плащане. При това положение съпоставката на имена не е журналистическа хипотеза, а спекулация — и не добавя нищо към двата казуса, които и без нея са напълно достатъчни.
Въпросите, които имат документален отговор
Легитимните въпроси по двата казуса не са за произхода на никого. Те са за документи, които институциите държат и могат да представят.
По случая в НСИ:
На какъв етап е новото разглеждане пред АССГ след връщането от ВАС и определен ли е състав?
По какъв ред са авторизирани плащанията към главния редактор и кой длъжностен служител ги е разпоредил?
Продължава ли списание „Статистика“ да излиза и кой е главен редактор след 2024 г.?
Има ли други вътрешни актове на НСИ, с които председателят си възлага възмездни функции в рамките на института?
Финансирала ли е институцията правната защита на председателя по това производство и на какво основание?
По случая в БНБ:
Кога се очаква произнасянето на Съда на ЕС по дело C‑611/24?
Какво е процесуалното положение на оспореното пред ВАС решение на АССГ за нищожност на акта на КПК?
Какви са последиците за заеманата понастоящем длъжност при евентуална отмяна на административния акт?
По системата като цяло:
Колко производства за конфликт на интереси срещу лица на висши държавни длъжности са висящи повече от две години?
Колко от тях са били отменяни поради спор за приложимото право, а не по същество?
Какъв е средният срок от установяването от антикорупционния орган до влизането в сила на съдебен акт?
Това са въпроси, на които се отговаря с преписка, а не с предположение. Отговорите могат да дойдат от съдебните регистри, от декларациите пред антикорупционния орган, от търговския регистър и от мотивирани становища на самите институции.
Проблемът не е в имената
Към момента най‑коректният извод е следният. Има два отделни казуса, свързани с висши държавни длъжности и с актове на антикорупционния орган. И по двата има съдебно движение. И по двата няма произнасяне по същество. Няма установена връзка между двете лица.
Ако темата има обществено значение — а тя има — то не е заради съвпадението на имена. То е заради това, че системата за противодействие на конфликта на интереси произвежда установявания, които години наред не се превръщат нито в окончателна санкция, нито в окончателно оневиняване.
Цената на това забавяне се плаща двупосочно. Общественото доверие в институциите се подкопава, защото съмнението остава висящо. Но и правата на проверяваните лица се засягат, защото последиците настъпват преди съдът да е казал думата си. Нито едното, нито другото е нормално.
При хора, които заемат високи държавни позиции, прозрачността не е въпрос на любопитство. Тя е въпрос на обществено доверие. Но прозрачността се постига с документи и срокове, а не с внушения.
Бележка към читателя
Текстът не твърди и не предполага роднинска, служебна или имуществена връзка между доц. д‑р Атанас Атанасов и Андрей Гюров и не преценява по същество отговорността на нито едно от двете лица.
Описаните административни и съдебни обстоятелства са публично известни към 27 август 2026 г. и подлежат на промяна с нови актове на компетентните органи. Преценката за конфликт на интереси принадлежи на закона и на съда.
Атанас Нанов
Post Comment