Скандал в Министерството на отбраната: договор за милиони стигна до прокуратурата
Държавният ресурс в сектора на отбраната отново се оказва разпределян през призмата на непрозрачни обществени поръчки, съмнителен избор на изпълнители и административен мрак, който институциите старателно се опитват да пазят зад дебелите стени на ведомството. Официален доклад с номер ДИД1-СФ-40 от 31 юли 2026 година, излязъл от Агенцията за държавна финансова инспекция и насочен директно към държавното обвинение, разкрива стряскащи практики в Министерството на отбраната, където публичните средства се разходват с лекотата на лични спестявания, а законите за обществените поръчки сякаш се превръщат в препоръчителни художествени текстове.
В центъра на това ново финансово земетресение е скандалният договор с номер ВИ-06-731, подписан на 12 декември 2023 година между военното ведомство и дружеството „ИВТ Дивелъпмънт“ ЕООД. Според експертите от финансовия контрол по случая са установени данни, които са счетени за достатъчно сериозни, за да бъдат изпратени на прокуратурата за преценка, вместо въпросът да приключи с вътрешни дисциплинарни наказания или формални чиновнически отчети.
Историята на този договор е пример за начина, по който държавната машина, в лицето на първостепенния разпоредител с бюджет, може да заобиколи логиката, разумната стопанска грижа и императивните изисквания на закона, за да насочи значителен финансов ресурс към избрани фирмени субекти в последните дни на годината, когато бюджетните средства трябва да бъдат усвоени, преди да се върнат в държавната хазна.
Документът, изготвен след финансова инспекция по изрично разпореждане на АДФИ и във връзка с постановление на прокуратурата, разглобява на съставни части цялата фасада от процедури, предварителни контролни механизми и вътрешни правила, с които ръководството на министерството се опитва да обоснове действията си. Той показва слабостите на една административна система, в която отговорността е размита между дирекции, съгласувателни подписи и решения на висшето ръководство.
Подозренията около „ИВТ Дивелъпмънт“ ЕООД и ролята на длъжностни лица от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, както и от други ключови структури в МО, повдигат въпроси, които далеч надхвърлят рамките на обикновен административен спор и засягат пряко националната сигурност в един от най-чувствителните ѝ аспекти, разпределението на публичния ресурс.
На фона на официалното мълчание на ведомството и опитите на министъра на отбраната чрез писмени становища и възражения да оспори констатациите на финансовите инспектори се очертава картина на система за усвояване на средства, в която контролът според изложеното в доклада е бил сведен до формална процедура, а общественият интерес е останал на заден план.
Докладът не е просто поредната хартия в архивите на държавната администрация. Той поставя тежки въпроси за стила на управление в министерството и за това дали обществената поръчка действително е използвана като инструмент за постигане на най-добро съотношение между цена и качество, или се е превърнала в удобен канал за насочване на милиони левове към избрани частни изпълнители.
Когато се разгърнат страниците на доклада, става ясно, че предварителният контрол в Министерството на отбраната според констатациите на инспекторите е функционирал по-скоро като формален подпис върху хартия, чиято задача е била да осигури административно основание за решението за избор на изпълнител, последвалите анекси и плащания.
Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор изисква строга дисциплина, разделение на отговорностите и непрекъснат вътрешен мониторинг, за да се гарантира, че всяка стотинка от парите на данъкоплатците се харчи законосъобразно, икономично и ефективно. В случая с договора с „ИВТ Дивелъпмънт“ ЕООД обаче възниква въпросът доколко тези принципи действително са били спазени.
На 12 декември 2023 година, в навечерието на коледните празници и в периода, когато държавната администрация традиционно приключва финансовата година, в МО е подписан договор, около който финансовите инспектори установяват редица проблеми и несъответствия. Въпросите са многобройни и неудобни: как точно е била определена прогнозната стойност на обществената поръчка, имало ли е реална конкуренция в процедурата, на каква основа е избран конкретният изпълнител и най-вече, изпълнени ли са изцяло дейностите, за които са извършени плащанията.
Инспекцията на АДФИ поставя под съмнение ефективността на контрола върху изпълнението на поетите ангажименти, като според изложеното са установени разминавания между заложеното в техническата спецификация и реалното изпълнение. Именно тези обстоятелства би трябвало да бъдат изяснени в детайли от компетентните органи.
В българската административна практика договорите, сключвани в края на бюджетната година, винаги носят допълнителен риск, защото администрацията работи под натиска на кратки срокове и необходимостта от приключване на разходите. Този път обаче случаят стига до прокуратурата и предизвиква пълномащабна финансова инспекция.
Опитът на ръководството на министерството да защити действията си чрез писмени становища, изпратени в рамките на законоустановените срокове след получаването на предварителния доклад, очевидно не е бил достатъчен, за да отпаднат всички констатации на финансовите инспектори.
Въпросът, който остава, е кой точно политически или висш административен ръководител в Министерството на отбраната е взел или одобрил ключовите решения по този договор и защо до този момент няма публична информация за повдигнати обвинения срещу конкретни физически лица. Дали констатациите ще доведат до наказателна отговорност, е въпрос, който единствено прокуратурата и съдът могат да решат.
Случаят насочва вниманието и към самото дружество „ИВТ Дивелъпмънт“ ЕООД, което през последните години участва в редица обществени поръчки в различни държавни и общински структури. Това закономерно поражда интерес към капацитета на компанията, финансовите ѝ показатели, начина, по който организира изпълнението на мащабни поръчки, и мрежата от дружества и обединения, с които работи.
Особено внимание заслужава ролята на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, която според устройствения правилник на министерството носи отговорности, свързани с планирането, възлагането и контрола на строителните и инвестиционните дейности. Именно затова трябва да бъде изяснено какви действия са предприели конкретните длъжностни лица и доколко вътрешните контролни механизми са функционирали реално.
Докладът на АДФИ удря по една от най-болезнените точки на административната система, отговорността на длъжностните лица, които подписват документи за милиони левове. Когато решенията се размиват между множество дирекции, експерти и съгласувателни процедури, често се стига до ситуация, в която никой не желае да носи персонална отговорност.
Общественият интерес към този казус изисква максимална прозрачност, публикуване на възможно най-много информация около договора и неговото изпълнение, както и ясен отговор от Министерството на отбраната за констатираните от финансовата инспекция нарушения и слабости.
Гражданите и данъкоплатците, които финансират военния бюджет с очакването тези средства да отиват за модернизация на армията, защита на националния суверенитет и подобряване на условията за военнослужещите, имат право да знаят как е изразходван всеки значителен публичен ресурс.
Свободният информационен канал ще продължи да следи развитието на тази тема, защото истината за начина, по който се харчат публичните средства в Министерството на отбраната, е въпрос не само на журналистически интерес, но и на обществена отговорност.
Договорът с „ИВТ Дивелъпмънт“ ЕООД от 12 декември 2023 година трябва да бъде проверен докрай, а отговорността на всички длъжностни лица, от експертите, положили подписите си, до висшите ръководители, одобрили решенията, трябва да бъде установена по надлежния законов ред. Само така може да стане ясно дали държавният ресурс е бил управляван в обществен интерес и дали законът е бил спазен зад дебелите стени на военното министерство.
Зад официалните съобщения на държавната администрация се очертава и друг въпрос, как дружество със сравнително ограничен собствен персонал успява да участва в и да изпълнява обществени поръчки за десетки милиони левове чрез сложна мрежа от дружества и обединения по ЗЗД.
Когато Агенцията за държавна финансова инспекция изпраща материалите по договора с номер ВИ-06-731 на прокуратурата, това вече излиза извън рамките на обикновена административна проверка и поставя въпроса дали съществуват по-дълбоки проблеми в начина, по който държавата разпределя публични средства.
Историята на „ИВТ Дивелъпмънт“ ЕООД започва преди близо две десетилетия и е свързана с фамилията Танкишев. През годините управлението преминава от Владимир към Иван Танкишев, а около основното дружество се оформя мрежа от компании и обединения, участващи в различни обществени поръчки, от общински дейности и ремонти до по-мащабни национални проекти.
Според публични регистри и финансови данни компанията разполага със сравнително ограничен собствен човешки ресурс. Това закономерно поставя въпроса по какъв начин се организира изпълнението на едновременно възложени строителни, инфраструктурни и инженерни задачи за значителни суми и в каква степен се използват външни подизпълнители, наета механизация и партньорски дружества.
Сред обединенията, в които „ИВТ Дивелъпмънт“ участва, се посочват „ИВТ Дизайн 2023“, „Сдружение Екобилд 2026“, „Сдружение Чиста вода“, „Гара Ямбол 2022“, „Обединение Успех 2025“ и други. Самото участие в дружества по ЗЗД, разбира се, не представлява нарушение, но при обществените поръчки от такъв мащаб е от обществен интерес да се знае кой реално извършва дейностите, как се разпределят средствата и каква част от работата се възлага на подизпълнители.
Финансовите показатели на фирмата през последните години също заслужават внимание. При колебания в приходите и печалбите дружеството продължава да бъде активно в чувствителни сектори, където контролът би трябвало да бъде особено строг.
Докладът на АДФИ за сделката с Министерството на отбраната от декември 2023 година осветява именно тази зона, в която трябва да се провери дали Законът за обществените поръчки и вътрешните правила на ведомството са били спазени не само формално, но и по същество.
Проследяването на тези обстоятелства поставя въпроса дали зад формално законосъобразни процедури не се създават устойчиви зависимости между определени възложители и ограничен кръг изпълнители. Именно тук ролята на контролните органи е решаваща.
Сега, когато прокуратурата разполага с материалите по случая, истинското изпитание пред държавното обвинение е да установи не само евентуалната отговорност на отделни директори и експерти във военното министерство, но и целия механизъм на възлагане, изпълнение и плащане по договора.
Обществото има право да получи отговор за всеки лев, похарчен без достатъчно ясна икономическа обосновка, защото зад всяка неефективна обществена поръчка стоят средства, които биха могли да бъдат използвани за националната сигурност, образованието, здравеопазването и развитието на страната.
Допълнителният анализ на обществените поръчки, в които участва „ИВТ Дивелъпмънт“ ЕООД, очертава впечатляващ обем от договори за сравнително кратък период. Според цитираните данни между май 2021 и април 2026 година дружеството, управлявано от Иван Владимиров Танкишев, е записало 51 договора по обществени поръчки на обща стойност над 42 милиона евро, като приблизително 92 процента от стойността им е свързана със строителство и инфраструктура.
Особено внимание заслужава нивото на конкуренция. При 23 от посочените процедури според събраните данни е имало само един кандидат, а при други седем са били подадени едва две оферти. Сам по себе си малкият брой участници не доказва предварително определен резултат, но при толкова висока концентрация неизбежно възниква въпросът дали условията и техническите спецификации не ограничават реалната конкуренция.
Географският обхват също е значителен. Дружеството участва в проекти по Черноморието, в Родопите, Северозападна България и Софийския регион, като сред възложителите се срещат общините Созопол, Царево, Ардино, Берковица, Козлодуй и Иваново.
Около Иван Танкишев е изградена мрежа от фирми и граждански дружества по Закона за задълженията и договорите, които участват в различни проекти и обществени поръчки. Сред свързваните с тази бизнес структура дружества се посочва и „ИВТ Консулт“, която според корпоративното представяне развива дейности в проектирането, строителния надзор, техническите одити и консултантските услуги, докато „ИВТ Дивелъпмънт“ изпълнява строителни дейности.
Това поражда напълно легитимен въпрос дали при определени проекти различни дружества от една и съща икономическа група не участват в различни етапи на един и същ процес, например проектиране, консултиране, контрол и изпълнение. Ако подобни случаи съществуват, те следва да бъдат разгледани конкретно, за да се установи дали са спазени изискванията за независимост и избягване на конфликт на интереси.
Сред дружествата и обединенията, свързвани с различни проекти, се срещат „ИВТ Дизайн 2023“, „Сдружение Чиста вода“, „Сдружение Екобилд 2026“, „Гара Ямбол 2022“, „Обединение Успех 2025“, „ИВТ Люкос 2020“, „Обединение Козирог 95 ИВТ“, „ИВТ Роял 2022“, „Симитли 2022“ и „Топло КМ 2020“. При част от тях партньорите се повтарят, което прави още по-важно проследяването на реалните икономически отношения между участниците.
При дружеството „Симитли 2022“ например се посочва партньорство с местни играчи в Благоевградска област, включително фирмата „МГП-Р“, свързвана с изграждането на мобилни асфалтови и бетонови бази в региона и собственост на Марио Павлов. Тези взаимоотношения сами по себе си не доказват нарушение, но са важни за разбирането на начина, по който се изгражда капацитет за изпълнение на големи инфраструктурни поръчки.
Прави впечатление и активното обжалване на обществени поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Подобно поведение е законно право на всеки участник, но показва колко последователно дружеството защитава позициите си на пазара на обществени поръчки.
В същото време финансовите отчети на компанията показват интересна динамика. След ръст на приходите и активите през определени периоди следва спад в оборотите, който обаче не прекратява активното участие на дружеството в поръчки за социални центрове, пътища, затвори, почистване на речни корита и други инфраструктурни дейности, финансирани както от държавния бюджет, така и по европейски програми и Плана за възстановяване и устойчивост.
Съотношението между сравнително малкия брой наети лица и големия обем на договорите поставя въпроса какъв е реалният производствен капацитет на дружеството. Най-логичното обяснение е масираното използване на подизпълнители, наета механизация и партньорски мрежи, което е широко разпространена практика в строителния сектор. Именно затова проверката на подизпълнителите и проследяването на реалното разпределение на средствата между членовете на обединенията е ключово за пълната картина.
Скандалът с Министерството на отбраната и намесата на прокуратурата могат да се окажат само част от много по-голям въпрос за начина, по който се разпределят обществените поръчки в България. Формално изрядните документи сами по себе си не са достатъчна гаранция за ефективно, икономично и прозрачно управление на публичния ресурс.
Свободният информационен канал ще продължи да проследява тази икономическа мрежа, защото зад сухите цифри от регистрите стои много по-важният въпрос: как публичният ресурс се превръща в частен приход и дали държавните и общинските институции защитават в достатъчна степен интереса на данъкоплатците.
Тук има и много конкретни твърдения за договори, суми, брой служители, обществени поръчки и препращане на материали към прокуратурата. Следващата полезна стъпка е да ги проверим едно по едно и после да ти направя текста като стегнато журналистическо разследване с най-силните доказуеми факти отпред.
Post Comment