Скоро и в България: Мюсюлманските ученици вече са най-голямата група в основното образование във Виена
През последните години крайнодесни партии в немскоезичното пространство бележат безпрецедентни досега изборни успехи. На парламентарните избори през септември Партията на свободата на Австрия печели с 29% от гласовете, оставяйки след себе си по-умерената дясна Австрийска народна партия.
През февруари пък немската “Алтернатива за Германия” удвоява резултата си спрямо предходните избори, достигайки второ място с 21%. Скорошни анкети на агенциите INSA и Forsa обаче показват, че тя изравнява с около 25% от очакваната подкрепа победителя – консерваторите от Християндемократическия съюз. Докато подобно развитие се наблюдава и в други европейски държави, избирателните системи напр. във Великобритания и Франция позволяват потискане на парламентарната тежест на тамошните крайнодесни. Същевременно в Австрия и Германия те биват изолирани от властта въпреки значителния си брой депутати.
До голяма степен успехът им навсякъде се дължи на твърди позиции срещу имиграцията, която действително играе все по-силна роля в демографската картина на Запад. Върху подобна платформа лежи и успехът на Партията на свободата на Австрия, подплатена с умело използвани данни за етническия състав в големите градове.
Графиката показва разпределението на учениците в публичното основно образование във Виена по религия. Данните се събират включително с оглед на учебните часове по религия, които са нашумяла тема и в България. Така по информация на града през последната учебна година едва 17,5% от учениците до около 14 години са католици – традиционната за Австрия религия, а още 23% не принадлежат към никое вероизповедание. Вероятно в тях влиза и висок дял деца на етнически австрийци. 41% от разглежданите ученици са мюсюлмани, а още 14,5% – православни.
Това отразява многобройните мигрантски групи от Близкия Изток, Турция, Балканите и бившия СССР, но и сочи към по-висок брой деца в тези групи, отколкото предполага общият им дял от градското население. Важно е уточнението, че данните не включват около 12 хил. ученици в католически частни училища, популярни във Виена, от които 3/4 са християни. С тях общият дял християни сред основните ученици в града би се покачил от 34,5 на 38,3%. Въпреки това мюсюлманите остават по-многобройна група, отколкото християните. Виена, заедно с Берлин, Хамбург и Мюнхен, е сред най-големите градове в немскоезичното пространство. Същевременно към 2024 общо 45% от виенчани са или с чуждо гражданство, или родени в чужбина, а малко над 50% са с поне един родител с чуждестранен произход. Подобен е делът в останалите големи населени места в региона – напр. 49% в Мюнхен, 39% в Берлин и 34% в Хамбург според местната статистика.
Данните в Германия и Австрия различават хора с чуждестранни корени независимо от гражданството и месторождението им, като делът чужди поданици логично е по-нисък. Същевременно наличието на повече ученици с различен етнос или религия в образователната система не прави резултатите ѝ непременно по-лоши. Така напр. според международното проучване PISA към 2022 немските и австрийските ученици постигат около и над средните успехи по трите разглеждани дисциплини – четене, математика и природни науки спрямо развитите държави, членки на Организация за икономическо сътрудничество и развитие.
Страховете от претопяване или замяна на населението се оказват силен инструмент за мобилизация на политическа подкрепа. Наличието на голям брой жители с чуждестранен произход, вкл. и на техните деца, е незаобиколим фактор в Западна Европа и конкретно в Австрия – най-вече в големите градове, от десетилетия. На практика широки слоеве от мигрантското население са претърпели успешна интеграция в обществото, макар да остават и достатъчно изключения, които се използват за обосновка на съответните страхове.
Post Comment