Скот Ритър: Украйна вече е загубила и трябва възможно най-бързо да търси мир

Все повече западни анализатори отправят мрачни оценки за перспективите пред Украйна във войната с Русия и предупреждават, че продължаването на конфликта може да доведе до още по-тежки последици за Киев.

Сред най-категоричните е бившият офицер от разузнаването на американската морска пехота Скот Ритър. Според него Украйна вече е загубила войната и колкото по-скоро това бъде признато, толкова повече човешки животи могат да бъдат спасени.

Ритър смята, че продължаването на бойните действия няма да подобри позициите на Киев, а напротив, ще задълбочи демографските, икономическите и военните проблеми на страната. По негово мнение единственият рационален изход е възможно най-бързо постигане на политическо споразумение.

Подобна оценка дава и професорът от Чикагския университет Джон Миършаймър, който от години следи конфликта между Русия и Запада. Според него украинската армия се намира в изключително тежко положение заради недостига на хора, проблемите с мобилизацията и ограничените възможности за получаване на достатъчно западно въоръжение.

Миършаймър посочва като особено сериозен проблем зависимостта на Украйна от западните системи за противовъздушна отбрана. Според него Киев се нуждае от значително повече комплекси Patriot и боеприпаси, отколкото западните държави могат да предоставят в кратки срокове.

Неговата оценка е, че Украйна не разполага с реалистичен път към военна победа при сегашното съотношение на силите.

Миършаймър стига и по-далеч в прогнозите си. Той допуска, че при продължаващо отслабване на украинската армия Русия би могла да се стреми към завземането на още територии в Южна Украйна, включително към ограничаване на украинския достъп до Черно море. Това обаче е негова прогноза и към момента не представлява установен бъдещ сценарий.

Критична оценка за ситуацията дава и британският анализатор Александър Меркурис. Според него проблемите на Киев вече не са ограничени единствено до фронта, а обхващат икономиката, противовъздушната отбрана и способността на западните санкции да постигнат поставените цели спрямо Москва.

По думите му в западните столици постепенно се засилва разбирането, че войната не се развива според първоначалните очаквания на поддръжниците на Украйна.

Меркурис дори допуска възможност при рязко влошаване на обстановката политическата ситуация в Киев да стане нестабилна. Подобни предположения обаче остават спекулативни и не могат да бъдат приемани като сигурен сценарий.

Към критиците на западната стратегия се присъединява и професорът от Колумбийския университет Джефри Сакс.

Според него САЩ и европейските държави не разполагат с ясна стратегия как войната да бъде прекратена при приемливи условия. Сакс смята, че продължаването на бойните действия без реалистичен дипломатически план увеличава броя на жертвите, без да решава основния политически конфликт.

Общото между тези позиции е убеждението, че времето не работи в полза на Украйна. Недостигът на военнослужещи, трудностите при мобилизацията, зависимостта от западни доставки и огромните финансови разходи все по-често се посочват като фактори, които могат да ограничат способността на Киев да води продължителна война.

Това обаче не означава, че Западът като цяло официално е „признал победата на Русия“. Подобни заключения представляват оценки на отделни анализатори и коментатори, докато правителствата на западните държави продължават да поддържат различни официални позиции относно войната и бъдещата подкрепа за Украйна.

Независимо от политическите оценки обаче, едно става все по-видимо: въпросът вече не е само колко дълго може да продължи войната, а каква цена ще платят Украйна, Русия и Европа, ако дипломатическо решение продължи да се отлага.