Смъртта, която възпламени България. А беше само на 36

На днешния 20 февруари се навършват 13 години от самозапалването на Пламен Горанов пред Община Варна .

Датата е 20 февруари 2013 г., а часът е 7:24 сутринта.

Пред сградата на община Варна, пред която дни наред се събират протестиращи, се появява млад мъж, облечен с тъмно яке, тъмни панталони и шапка с козирка. На гърба си носи туристическа раница, през рамо е преметнал червена туба. В ръцете си държи плакат с надпис: „Оставка на Киро и целия общински съвет до 17,00 ч на 20.2.2013 г.“.

Името на мъжа е Пламен Горанов, когото неговите приятели описват като авантюрист, екстремен и смел човек, който знае какво иска, към какво се стреми и как да го постигне.

Пламен се изкачва по стълбите, сваля раницата си и се залива с течността от тубата. Двама общински полицаи се приближават към младия мъж, а единият от тях го пита „Какво правиш?“.

Пламен, държейки запалка в ръката, отговаря „Не се доближавай, ще се запаля!“.

Полицаят пристъпва напред и посяга към тубата. В този момент Пламен пламва.

Полицаят оставя тубата и започва да го гаси с ръце. Колегата му търси пожарогасител. Неизвестен шофьор спира и вади от колата си пожарогасител. Пламен е загасен шест минути по-късно.

Пред единия от полицаите той казва „Киро, Киро …, аз исках само мирно да протестирам, сега трябваше да съм на почивка в Анталия и не съм искал да се самоубивам“. Минути по-късно в пристигналата на мястото линейка изрича „Искам да се махне Киро, не искам да умирам, искам само Киро и ТИМ да се махнат“.

Въпреки получените изгаряния Пламен е контактен и на път към болницата казва на екипа на „Спешна помощ” трите си имена и ЕГН-то си. Обяснява им, че се е залял с около 3-4 литра бензин и не е искал да се самоубива, а само да протестира и кметът да си подаде оставка. Няколко пъти повтаря, че не желае да се самоубива и че следващата седмица трябвало да бъде на почивка в Турция. През цялото време говори превъзбудено и пита в кое болнично заведение ще бъде настанен.