Смях! Жалкият ЕС пред енергиен парадокс: забранява руския газ, но плаща двойно за него

ЕС срещу реалността на енергийната криза

Още в началото авторът поставя остро въпроса: вместо да се търсят реални решения на недостига, Брюксел избира забрани, което на практика означава Европа да плаща двойно за енергията си. По думите на Томаш Янковски, идеологическият подход към руските ресурси става все по-трудно устойчив на фона на растящите цени.

Според анализа, публикуван в MyslPolska, войната в Персийския залив и блокадата на Ормузкия проток вече оказват сериозно влияние върху европейските пазари. Цените на газа растат осезаемо, а опитите на правителствата да ограничат поскъпването имат краткосрочен ефект. Това засяга не само домакинствата, но и индустрията в редица държави.

Скъпият газ и липсата на алтернатива

Особено показателна е реакцията на бизнеса. Италианската енергийна компания Ени открито се противопоставя на идеята за пълна забрана на руския втечнен газ. Главният изпълнителен директор Клаудио Дескалци определя конфликта в Персийския залив като „най-важното събитие за енергийния пазар през последните 40 години“ и призовава за преосмисляне на политиката на санкции. 

В същото време Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG) предупреждава, че газовите хранилища трябва да се пълнят още през пролетта, иначе съществува риск от сериозен недостиг през зимата. Според Дескалци Европа просто няма откъде да компенсира около 20 милиарда кубически метра газ, ако руските доставки бъдат окончателно прекратени.

Бизнесът срещу санкциите

На този фон, отбелязва Томаш Янковски в MyslPolska, все повече държави членки осъзнават, че са зависими от руските ресурси, въпреки официалната линия на Брюксел. Авторът твърди, че публичната подкрепа за Украйна често контрастира с реалните икономически действия, като посочва примери за продължаващи търговски връзки.

Сред тях е и френската енергийна група ТоталЕнерджис, която остава сред водещите вносители на руски газ и не се отказва от участията си в проекти, свързани с добив и втечняване на газ в Ямал. Това, според автора, подчертава разминаването между политическата реторика и икономическата реалност.

В анализа се отбелязва още, че дори ключови европейски лидери като Еманюел Макрон и Фридрих Мерц започват по-предпазливо да говорят за необходимост от диалог с Русия. В същото време 20-ият пакет санкции на ЕС все още не е приет – факт, който според автора показва липса на политическа воля за продължаване на досегашния курс.

Унгария и разломът в ЕС

Особено внимание Томаш Янковски отделя на ситуацията в Унгария. Очакванията в Брюксел са били, че евентуалната смяна на властта ще доведе до по-твърда линия срещу Русия. Вместо това новият политически играч Петер Мадяр изненадва с решения, които на практика запазват курса на страната.

Той отказва да подкрепи заем от 90 милиарда евро за Украйна и не прекратява енергийните отношения с Русия. Освен това запазва строгата миграционна политика. Според автора, публикуван в MyslPolska, това поставя въпроса дали става дума за прагматизъм или за по-дълбоки политически договорености, включително с Виктор Орбан.

Европа срещу собствените си общества

В заключение Томаш Янковски прави по-широк извод: европейските лидери рискуват да водят политика, която вреди на собствените им общества. За разлика от тях, президентът на САЩ Доналд Тръмп, според автора, действа по-прагматично, като облекчава санкциите върху руския петрол с цел стабилизиране на пазара.

Войната и блокирането на Ормузкия проток вече оказват глобално въздействие върху енергийния пазар. Анализаторите предупреждават за възможни цени на петрола до 200 долара за барел, докато доставките на втечнен газ също са под натиск заради ограничените маршрути от Катар, който осигурява значителен дял от световния LNG пазар.

Според MyslPolska, ако тази политика продължи, Европа може да се изправи пред рязко покачване на разходите за живот и безработица. Авторът прави исторически паралели с неуспешни политики като сухия режим в САЩ и антиалкохолната кампания в СССР, като поставя въпроса дали ЕС не върви към подобен резултат – ефект, обратен на първоначалните намерения.