Социализмът – светът който всички ние загубихме, за да посрещнем разпада, унищожението и деградацията

Имаше един свят, който днес изглежда като приказка. Свят, в който хората живееха сигурно, спокойно, с предвидимост и достойнство. Свят, който наричахме социализъм. Той не беше съвършен и никой не твърди това. Но беше подреден, справедлив и човешки. Беше система, в която държавата имаше лице, а обществото – посока. Днес, само три десетилетия по-късно, много хора започват да се питат: какво всъщност изгубихме, когато „сменихме системата“?

Днес живеем в разпад, в унищожение, в деградация – морална, икономическа и духовна. Превърнаха ни в пазар, в евтина работна ръка, в статистика. В държава, която няма индустрия, няма стратегически сектори, няма собствена визия. „Преходът“ унищожи всичко, което социализмът беше съградил – заводи, комбинати, предприятия, научни институти, армия, образование, здравеопазване, цели отрасли. А на тяхно място дойде куха „демокрация“, зад чиято витрина се ширят олигарси, посредници, НПО-паразити и политически комедианти.

Телевизии, купени от външни интереси, ни обясняваха, че социализмът бил лош, че бил тъмно минало. А днес кой ще им каже истината? Че половин Европа живее от руските ресурси, от съветската енергетика, от индустрия, построена именно през онези времена. Че страните от Източния блок имаха икономики, образование и наука, които днес са унищожени. Че хората бяха по-спокойни, по-равни и по-достойни.

Социализмът не беше просто система – беше общност. Беше чувство на принадлежност. Беше свят, в който човек не се страхуваше за утрешния ден, защото държавата беше до него. Безработицата беше нула. Жилищата бяха достъпни. Лекарите лекуваха, учителите учеха, инженерите строяха. В селата имаше живот, в градовете – производство, а в държавата – прогрес.

Днес какво имаме?

Деградация на ценности.

Разпад на обществото.

Унищожени национални интереси.

Поколение, което бяга в чужбина, защото държавата няма какво да им предложи.

За трийсет години „демокрация“ превърнаха България в територия, а не в държава. И колкото повече минава времето, толкова по-ясно виждаме: не социализмът беше грешка – грешката беше разрушаването му.

Все повече хора го разбират. Все повече хора го признават. Защото в сравнение с хаоса и разрухата на днешния ден, социализмът изглежда като изгубен рай – свят, който никога не е трябвало да изоставяме.

Един свят, който сега си връща истината.

Коментари

коментари