Спасител на длъжниците или добре смазан юридически бизнес? Феноменът Христо Расташки

В кантората на Христо Расташки няма американски филми, няма дълги кафета и няма време за екзистенциални депресии, защото докато ти мислиш за смисъла на живота, някой частен съдебен изпълнител вече ти е запорирал заплатата, а Расташки превежда параграфа на чист български език срещу скромната такса от хиляди казуси на ден. На трийсет и шест години, роден в Троян и закотвен в София от 2008-а, този бивш математик и флиртуващ с ядрената физика мъж решава да смени формулите с човешката мизерия, съдебните зали и колекторските фирми, за да докаже на държавата, че законът не е само за тези, които знаят латински, а и за онзи клетник, който е подписал бърз кредит за пералня и сега живее в страх от телефонно обаждане. Той не е седнал да чака наследствена кантора или дядовото име, а е взел нещата в собствените си ръце, изграждайки машина за правна услуга с близо двайсет души на борда и единадесет реални адвокати, които въртят десетки дела на глава от населението, сякаш са на конвейер в завод за справедливост, но с повече костюми и далеч по-високи хонорари.

Тук обаче започва истинската драма на съвременния българин, който хем иска да се спаси от лапите на банките и общините, хем гледа с подозрение на всеки успял човек, особено ако този човек е решил да продава правото през екрана на телефона си, докато танцува по ръба на добрия вкус и адвокатската етика. Свободният информационен канал не ти казва колко струва душата на един юрист, който е решил да съчетае съдебната скамейка с парламентарната банка в партия МЕЧ, за да кове закони срещу несъстоятелността на физическите лица, докато собствената му кантора печели точно от тези същите задлъднели физически лица, които са се забъркали в кашата на преления капитализъм. Форбс биха написали блестящ бляскав портрет за младия лъв на българската адвокатура, който превръща сухите параграфи в лайкове, гледания и милиони импресии в TikTok, забравяйки удобно за малкия детайл, че когато адвокатът стане телевизионна звезда и политически фактор в комисията по правни въпроси, границата между обществен интерес и частен бизнес започва да се топи по-бързо от сладолед на жълтите павета.

В този свят на масови имотни спорове, наследствени войни и делби, където хората идват не за съвет, а за последна надежда, Расташки ни убеждава с апломб на корпоративен месия, че „няма как“ вече не съществува, стига да имаш правилната стратегия и достатъчно дебел портфейл да си я платиш, защото помощта тук не е благотворителен жест на милосърдие, а добре смазана, организирана и перфектно таксувана услуга, която ти дава онова фалшиво или истинско спокойствие преди следващия запор. И докато големите корпоративни акули гледат от висотата на стъклените си кули към този масов поток от прости човешки трагедии, свободният информационен канал ти припомня безпощадно, че зад бляскавия фасад на дигитализацията, новите мобилни приложения за проследяване на дела и самочувствието на спасител се крие една много по-проста и мазна истина – че правният пазар е като всяка друга месарница, само че тук залагат не телешко, а човешки съдби, опаковани в красиви думи за защита на потребителя. Расташки може и да е прав, че човек трябва да знае правата си, но свободният информационен канал знае и другата страна на медала – че докато ти обясняват как ти пазаруват свободата в интернет, някой друг ти преброява стотинките в съдебния изпълнител, а адвокатът просто прибира процента от победата, която често мирише по-скоро на добър пиар, отколкото на висша справедливост.

ЕКСПЕРТНИЯТ ДИСКУРС: МЕЖДУ СИСТЕМНИЯ ПОПУЛИЗЪМ И АДВОКАТСКАТА ПРАГМАТИКА

От академична и теоретико-правова гледна точка портретът на подобен мащабен правен субект повдига редица фундаментални доктринални въпроси, които надхвърлят рамките на обикновения маркетингов успех и засягат самите основи на правораздавателната система. Съвременната юриспруденция отдавна анализира феномена на така наречената „масова правна услуга“ или конвейерния тип адвокатска дейност, при която индивидуалният юриспруденционен подход неизбежно отстъпва пред нуждите на мащабния оборотен капитал и високата концентрация на еднотипни казуси. От гледна точка на гражданския процес и материалното право, превръщането на защитата на потребителските кредити и задлъжнялостта в масов индустриален продукт рискува да доведе до девалвация на правната експертиза, заменяйки дълбокия системен анализ с клиширани процесуални алгоритми, които често обслужват статистиката на кантората за сметка на специфичните нюанси на отделния човешки спор. Нещо повече, доктрината по професионална етика отчита сериозен напуск на традиционните стандарти при масираното навлизане на юристите в дигиталните платформи и социалните мрежи, където гранд-границата между информационната просвета и нелоялната реклама, замитаща сложни правни рискове под килима на гръмките обещания, става все по-трудно уловима.
В контекста на публичното право и конституционната теория, съвместяването на функциите на действащ народен представител – особено такъв, участващ в ключова комисия по правни въпроси и законодателни инициативи в сферата на несъстоятелността – с ръководството на частна структура, обслужваща именно този сектор от пазара, извежда на преден план класическия конфликт на интереси и потенциалното нарушение на принципа за разделение на публичния интерес от частностопанския субект. Когато законодателят е едновременно активен бенефициент и участник на пазара, чиито правила сам договаря и гласува, се стига до деформация на нормотворческия процес, при който абстрактната справедливост рискува да бъде подменена от лобистки или тесен корпоративен прагматизъм. Академичният анализ на подобни практики неизбежно стига до извода, че докато свободният пазар и дигитализацията на услугите са безапелационен белег на модерното време, правото не бива да се превръща в евтин популистки продукт, продаван на парче в TikTok, нито пък държавната власт трябва да се използва като естествено продължение на клиентското портфолио на една или друга адвокатска империя.

Коментари

коментари